Пандемията заличи страха от Брекзит и върна надеждите, че на Острова все още е по-добре

Десислава се мести във Великобритания през 2013 г., след като компанията, за която работи, фалира. По професия е счетоводител, но на Острова става чистачка като много други сънародници, пише 24 часа

Заради здравословен проблем миналата година ѝ се налага да се откаже от тази работа. Тя е самотен родител и отчаяно се опитва да си намери нова работа, но това не е лесно в разгара на пандемията, когато голяма част от британския бизнес е затворен. От бюрото по труда в Хартфордшир, където живее, я насочват към програма за изграждане на по-добри възможности.

Чрез нея тя преминава безплатни курсове по счетоводство, които повишават квалификацията й, за да стане конкуретоспособна на британския трудов пазар, но най-важното - получава контакт с човек, който да ѝ помогне да си стъпи на краката. Днес българката чувства, че е на правилното място, и с охота разказва пред британските медии как е постигнала промяната:

“Чувствам се щастлива, че имам до себе си моя ментор Паула, която ме насърчава и ми помага да разбера по-добре живота в тази красива страна. Благодарение на нея и на програмата сега знам, че ще успея.”

Десислава е една от хилядите българи, които вземат трудното решение да останат във Великобритания, въпреки че страната е сред най-тежко засегнатите от пандемията. Освен това в края на миналата година напусна ЕС и се лиши от достъп до големи европейски фондове за подпомагане. Изглежда обаче, това не ѝ пречи да бъде и сред най-щедрите държави към своите граждани по време на коронавирусната криза, разчитайки на изгодни финансови заеми. До момента британското правителство е похарчило над 100 млрд. паунда за запазване на работни места, като вече година плаща до 80% от доходите на хиляди работещи, за да не бъдат съкратени, докато фирмите им принудително са затворени заради ограниченията. От тези помощи се възползваха и доста българи още миналата пролет. Тогава социалните мрежи бяха залети от съобщения на сънародници, които са взели максималния таван за подпомагане от 2500 паунда месечно, или 5700 лева и са се върнали да ги харчат в България. Това, естествено, доведе до увеличаване на желаещите да опитат късмета си във Великобритания, особено на фона на променливата политика по отношение на пандемията у нас.

По данни на британското вътрешно министерство 259 600 българи са поискали статут на уседналост, който им осигурява безвизово право на престой за работа, образование, достъп до социално подпомагане и до безплатно здравеопазване. Това е над 2 пъти повече от броя на сънародниците, за които властите имаха информация, че се намират в страната през 2019 г., когато стартира схемата за регистрация на европейските граждани заради Брекзит.

Само през миналия декември 24 040 нашенци са подали молби за статут.

Крайният срок за кандидатстване е 30 юни, така че не е изключено броят им да достигне 300 000.

Още повече че през последните месеци Великобритания прибави някои плюсове по скалата за сигурност в условията на пандемия.

Благодарение на изключително успешната си ваксинационна кампания тя се надява да се върне към нормален начин на живот в края на юни – нещо, което нито една европейска страна за момента не смее да обещае заради увеличаващите се случаи на заразяване и проблеми с доставките на ваксини. Тази перспектива доведе до увеличаване на курса на паунда спрямо европейската валута и се появиха коментари, че вече не е толкова рисково да се инвестира и прави бизнес в Обединеното кралство, колкото се смяташе заради раздялата му с ЕС. По този повод “Блумбърг” коментира, че макар Брекзит да е грешка, с него Великобритания се е простреляла само в крака, но не и в главата.

Затова е обяснимо желанието на много европейци да се уредят със статут на уседналост, дори да решат да не живеят в нея в бъдеще. Доказват го данните и за кандидатстващите от други държави. От Полша например подадените молби са 911 240, от Румъния – 836 980, от Испания – 301 790, от Италия – 472 300.

Много е трудно да се каже колко от тези хора в момента се намират във Великобритания, въпреки че има изискване да прекарват поне половината от всяка година, за да запазят разрешителното си за постоянен престой. По данни на британските власти 1,3 млн. чуждестранни работници са напуснали кралството през миналата година, което е най-големият отлив на хора след Втората световна война.

Очакванията са обаче значителна част от тях да се върнат, щом стане възможно британската икономика да заработи на пълни обороти.

Първите сигнали в тази посока вече са налице. Квотата за сезонни работници за селското стопанство бе увеличена тройно и достигна 30 хил. души, за да се компенсират трудностите от въвеждането на визи за европейските граждани от тази година. Пристигащите по нея чужденци бяха освободени и от задължителните допълнителни два теста за коронавирус за 210 паунда, за да бъде пътуването им до английските ферми по-евтино, след като трябва да плащат толкова и за виза.

Сънародник съобщи в социалните мрежи, че само от района на Елхово през последните месеци са дошли около 300 души.

Прогнозите са, че ще има и други подобни преселвания, тъй като от години жителите на цели родопски села се изнасят през пролетта да се трудят в английски ферми и наесен се връщат.

Според Алена Иванова, която работи за британската организация “Възможна е друга Европа” и помага безвъзмездно на сънародници да уредят статута си на Острова, повечето от българите са с неособено установен живот във Великобритания. Причината е, че имат сезонна или пък временна работа, защото трябва да се грижат за роднини в България.

Заради Брекзит обаче те вече няма да могат да идват само за по няколко месеца, но това все още не се разбира от много от тях. Дългите отсъствия ги поставят в риск да изгубят право на постоянен статут, след като даденият им за 5 г. временен приключи. Такава опасност има за около 60% от кандидатствалите нашенци, които нямат необходимите 5 последователни години живот във Великобритания за постоянно разрешително за пребиваване.

Така че не е изключено значителна част от тези четвърт милион сънародници да трябва да напуснат страната след определен период от време. Възможно е обаче и още доста нови да пристигнат, тъй като присъединяването на деца до 21 г. и зависими от грижа родители ще продължи да бъде разрешено и след юни. Заради пандемията групата на българските пенсионери на Острова през последните месеци също се увеличава и вече 3870 души над 65 г. са кандидатствали за статут.

Имиграционни посредници разкриха, че дори им се е наложило да съдействат на български гражданин над 70 г. да получи британски паспорт. Причината е, че документът е много по-надеждно средство за достъп до всички социални и здравни услуги, а и много по-лесен за използване, отколкото онлайн приложението за статут на европейските граждани.

Последните статистически данни показват, че британската икономика все още е в спад.

Износът на стоки към ЕС е намалял с 41% през първия месец след Брекзит, а вносът – с 29%, докато търговията с други държави се е увеличила с едва 1,7%. Икономистите все още не са на едно мнение дали Великобритания се е измъкнала успешно от катастрофата Брекзит по време на пандемия. Някои твърдят, че възстановяването ѝ ще се проточи през цялото десетилетие, докато други смятат, че може да се справи до края на следващата година.

Едно обаче е сигурно за 14-те години, през които българските граждани можеха да влизат свободно във Великобритания - много от тях успяха да уредят живота си в страната по добър начин, който ги прави все повече свързани с нея, макар и често да изпитват носталгия към България.