„Катастрофирала автокрация” – така неотдавна президентът Румен Радев нарече управлението на Бойко Борисов.

На пръв поглед босът на ГЕРБ наистина изглежда като самодържец – командва еднолично огромна номенклатурна партия, чийто пипала обхващат цялата държава. Той ли обаче движи машината на властта или други, които се прикриват зад него, пита Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Най-силното доказателство, че Борисов не е човекът, който стои зад кормилото, е трудно разбираемият му отказ да подаде оставка, с което само причинява непоправима политическа щета на себе си и на ГЕРБ. Имаше време, когато той беше наясно, че оставката е най-силното му оръжие. През февруари 2013 г. страната беше залята от огромна протестна вълна и Борисов усети, че отпушването на общественото напрежение минава през предсрочните избори. Оттегли се, отиде на урните и спечели. След това през 2016 г., когато президентските избори и националният референдум показаха недвусмислено, че властта му губи популярност, Борисов отново прибегна до същия похват – и за втори път след предсрочен вот успя да се добере до Министерския съвет. Да си тръгне сега, когато обществеността е настръхнала срещу ГЕРБ и нейните съюзници, а личният му рейтинг претърпя жесток срив, е единственият му полезен ход, за да минимизира политическите вреди, които инкасира от началото на юли. Но не го прави. И не защото не иска, а тъй като други сили няма да му позволят.

На първо място, става въпрос за пари.

Най-честият аргумент, който управляващите използват срещу протестиращите граждани, е, че имали „работа за вършене”. А работата е ясна – това е приемането на мултимилиардния държавен бюджет за следващата 2021 г. Предсрочни избори в настоящите условия могат да доведат до непредвидими резултати – включително и до крайно шарен парламент с цял куп партийни формации, които ще направят пазарлъка за огромната държавна баница повече от сложен. Говорим за десетки милиарди левове, които отсега предизвикват възбуденото въртене на „обръчите от фирми”, наобиколили големите партии в парламента. Ако настоящата конфигурация в Народното събрание обаче се размести или изцяло се развали, тогава цялото съзвездие от бизнес групировки около ГЕРБ и нейните съюзници ще остане с пръст в устата – или ще трябва да се преориентира към други играчи. Това Борисов и хората му трудно ще преглътнат, още по-малко пък авторът на теорията за разпределянето на „порциите на финансирането в държавата” – почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

Да не говорим какво може да се случи, ако партиите в следващия парламент наистина

решат да направят реформа в прокуратурата.

В ръцете на главния прокурор Иван Гешев държавното обвинение се превърна в символ на поръчкова силова институция, обвързана здраво с ГЕРБ и ДПС. За протестиращите граждани тази троица формира основата, върху която се крепи статуквото в страната. Предсрочните избори могат да породят парламент с различна конфигурация, който ще бъде длъжен да се захване по един или друг начин с прокуратурата, иначе бързо ще загуби всякаква легитимност. А подобно развитие мълчаливото задкулисие, което бетонира статуквото в съдебната система, просто не може да си позволи. Това е другата причина, поради която напук на общественото напрежение се удължава животът на правителството – надеждата, че редовните избори следващата година ще възпроизведат с несъществени промени състава на сегашното Народно събрание. А приказките на Борисов за Велико Народно събрание, което можело при желание да преустрои всичко в държавата, спокойно можем да забравим – идеята за велик парламент е като димна граната, която той хвърли внезапно насред публичното пространство, за да обърка и задуши временно опонентите си. Политическите и обществените нагласи са преобладаващо срещу свикването на ВНС и Борисов го знае.

И стигаме до третата сила, която удържа Борисов да се оттегли още сега – онази анонимна партийна камарила, която провежда изборите.

Ако правителството подаде оставка, тогава страната се поема от служебен кабинет, който освен всичко друго трябва да организира и предсрочния вот. Вярно, в неговите ръце ще бъде само общата организация, а по места всичко остава в задушливата прегръдка на партийно назначената изборна администрация. Служебният кабинет обаче ще контролира МВР и регионалното министерство. А това му дава възможност да се намеси в разнообразните легални, полулегални и откровено криминални схеми, с които партиите на статуквото си гарантират определени предимства в изборното състезание. Така ще се стигне до едно завъртане на рулетката с бъдещите депутатски мандати, което може да породи непредвидими и неприемливи резултати за крепящото Борисов задкулисие.

Затова вождът на ГЕРБ по матросовски се хвърля на амбразурата, макар че пораженията, които търпят той и партията му от това упорство са очевидни. А може и да си е направил такава сметка – така и така говори от години, че ще се оттегли след края на мандата от активната политика, ако претърпи изборно крушение, ще стовари на друг кърпенето на затъващия партиен кораб. А задачата, която са му възложили многобройните му скрити патрони – да ги удържи на върха на иглата с няколко месеца дори, ще бъде изпълнена.