Мисля си, че Той няма да се яви в Народното събрание утре. Може и да греша, но така си мисля. Имам поне чeтири причина да си мисля така.

Първо, Той не уважава институциите, а пък Народното събрание е върхът на неговото неуважение към тях. И като премиер отношението му бе наплевателско към парламента, не смяташе за нужно да се явява да отговаря на въпроси, така че едва ли сега ще прояви готовност да го стори.

Второ, Той свикна да е всьо и вся и всички да правят плонжове пред него, затова ще има много сериозен психологически проблем да бъде откъм малцинството.

Трето, Той по характер не е смел човек, бяга от битките, крие се зад чужди гърбове, а да се явиш утре пред точно този парламент се изисква смелост, това не е изпитание за страхуващите се и-или страхливите политици.

Четвърто, Той има генезис, който го кара да разбира противопоставянето, сблъсъкът когато са поне петима на един, с гарантирана победа, с предизвестен резултат, т.е. когато противникът може да бъда накаран да падне на колене и да се предаде, а утре няма да е така, изобщо няма да е така.

Историята показва, че когато има политическа сила, еднолична собственост на авторитарен вожд, много често когато вождът бъде съборен, съответната политическа сила предизвиква жал (останалите в нея се разглеждат едва ли не като жертви на вожда), смята се за променена, поражда съчувствие, може да бъде приета за вече нормална и готова за сътрудничество. Това е непростима заблуда. Промяната в дадената политическа сила не е еднократен акт с изхвърляне на довчерашния ѝ вожд, това е дълъг процес, това е катарзис. Като освен пречистването и обновлението на тази политическа сила, далеч по-важно е да се пречисти и обнови цялата политическа система, която е проникната на всички нива и във всички структури от войници на политическата сила; необходимо е да се пречисти и обнови целият обществен живот от вредните въздействия и влияния, които са му нанесени.

Не, не става дума за реваншизъм. Но при десетгодишната монополна власт на ГЕРБ на всички нива и във всички структури се нароиха безброй много местни феодали, пълновластни дучета и дерибеи, които в тези структури колеха и бесеха, провеждаха абсурдни политики и назначаваха понякога потресаващо некомпетентни и арогантни кадри, така че администрацията ни е поразена от нов СПИН – Синдром на Придобитата Институционална Некомпетентност.

За 10 години бяха нанесени огромни поразии на управлението и властовите институции и те, управлението и властовите институции се нуждаят от нормализиране, от освобождаване от гнилия дъх и противния дъх на злоупотребите с управлението и властта, от завръщането на най-естественото в отношението и излъчването на хората в администрациите – културен език, възпитано поведение, залагане на компетентността и уважение към подчинените в частност и към гражданите като цяло.

Така че за освестяване на България ни чакат много работа и твърде много време, но ако не се запретнат ръкави, нищо няма да стане.

ГЕРБ бе нещо много лошо за България, но има нещо още по-лошо за България от ГЕРБ – и след ГЕРБ политиците да продължат по герберски. Това България няма да може да го понесе. И ще има да страда в продължителна и мъчителна агония.

Николай Слатински