Ако един безработен все пак успее да си намери работа, той получава средно само с 18% повече, отколкото ако остане на социални помощи.

Това е само една от причините за мизерията, в която затъват все повече българи, отбелязва Георги Папакочев в анализ за "Дойче веле".

Български изследователи въведоха ново определение за мизерията, в която живеят все повече българи - "дълбока бедност". В последното си проучване икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) установиха, че от този вид бедност, при която хората живеят с под 40 на сто от средния доход, са застрашени близо 700 хиляди българи, сред които 200 хиляди деца и 300 хиляди безработни и икономически неактивни граждани. Това означава, че всеки десети българин е застрашен да изпадне в дълбока бедност. Авторите на изследването са установили също, че ако един безработен все пак си намери работа, той получава средно само с 18 на сто по-висок доход, отколкото ако остане на социални помощи. Това никак не мотивира безработните да си търсят работа, а по-скоро превръща безработицата в алтернатива на заетостта.

Живот на помощи

През януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че в цели райони на страната хората разчитат единствено на социални помощи. "Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е твърде ниска. Това не стимулира безработните да си търсят работа", потвърди тенденцията социалният министър. А съвместно изследване на фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения установи, че "въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, социалната и икономическа политика в България не води до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството", както и че "не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция".

Гарантирано маргинализиране

"Ние сме дори още по-бедни, отколкото посочват изследователите на ИПИ", казва за "Дойче Веле" икономистът от УНСС проф. Ганчо Ганчев. "Добре известно е, че хората с минимални пенсии, безработните, ромското население, което се издържа главно от детските надбавки - всички те живеят в изключителна нищета и никак не съм сигурен, че терминът "дълбока бедност" отразява истинските размери на трагедията. А тя е пряка последица от водената дясна политика за управление на доходите - плоско данъчно облагане, нисък дял на преразпределение на бюджета и още редица други фактори", допълва професорът от УНСС.

Програмният директор в Институт "Отворено общество" Боян Захариев пояснява на свой ред, че нищетата не се ограничава само до липсата на пари в настоящия момент: "Когато човек е беден, той обикновено е безработен и никой не му внася никакви осигуровки. Това означава, че един ден той няма да има пенсия, а и още сега той е лишен от достъп до здравеопазване, защото не си е платил здравните осигуровки. За да се лекува, той би трябвало да извади от джоба си солидна сума за лекар, а ако се разболее сериозно, ще е принуден да остави болестта да се развива. Въпросният човек е освен това закрепостен на едно място, тъй като няма пари да пътува - дори да има работа за него на по-отдалечено място, той не може да си позволи да пътува дотам, нито пък да наеме жилище наблизо. Децата, които живеят в домакинството на такъв човек, не могат да си позволят неизбежните разходи за образование - за учебници, тетрадки, облекло, зимни обувки, и поради това обикновено отпадат от училище. Така маргинализирането на тази категория хора е почти гарантирано", отбелязва Захариев.

Бедността като даденост

Проф. Ганчо Ганчев обръща внимание и на един друг нерадостен факт: в България вече има немалко хора, за които мизерията се е превърнала в рутинен начин на живот, в нещо като екзистенциална даденост. Причината за появата на тази категория хора е в много ниското равнище на образование, смята професорът: "Когато сте с нулева образованост и дори не можете да четете, вие не сте в състояние да взимате рационални решения, като например да стигнете до извода, че трябва да положите някакви усилия, за да излезете от състоянието на бедност, в което се намирате. От друга страна, ако цял живот сте били беден и родителите ви са били бедни, вие не виждате друга перспектива, освен да се приспособите към същия начин на живот. За да очакваме от тези хора да имат рационално поведение, да имат работа, за да разполагат с повече средства, те трябва да имат някакво адекватно образование. Без този минимум е безсмислено обществото да очаква нещо повече от тях", казва икономистът.

Мизерия в периферията

Според Евростат, България е рекордьорка в ЕС по брой на младежите, които нито учат, нито работят, припомня Боян Захариев: "Този проблем съществува в цялата страна - с изключение на големите градове с развити икономически "хъбове" в централните им части. Той засяга и други възрастови групи, но парадоксалното при младежите е, че от тях се очаква да имат все пак някакво желание за дейност, за живот, да имат стремеж към развитие", казва изследователят от "Отворено общество". Според него причините за това явление трябва да се търсят в прекалено ниските доходи, които няма как да мотивират младите да работят, както и в липсата на необлагаем минимум за най-ниските доходи. И най-сиромашкото заплащане сега се облага със задължителния плосък данък от 10 процента, припомня Захариев и посочва още един съществен за България проблем: липсата на икономически перспективи извън по-големите градове.

Изходът

"Не демографската криза води до бедност, а обратното - бедността води до намаляване на раждаемостта", твърди на свой ред проф. Ганчев. Според него същината на кризата е, че раждаемостта е по-ниска от смъртността. "Ако се инвестират повече средства в здравеопазване и в стимулиране на икономическия растеж, можем да излезем от демографската криза. Това обаче предполага друг икономически климат", убеден е икономистът от УНСС.

Според Боян Захариев, българската бедност е кодирана там, където се наблюдава липса на социални и здравни услуги, на добро образование - тоест, във всички онези райони на България, в които животът се различава коренно от този в централните части на големите градове. "Когато човек навлезе малко повече в провинцията, неизбежно се сблъсква с усещането за упадък - разбити улици и сгради, обща занемареност. На този фон е логично да има хора, които нямат желание да се занимават с каквото и да било. Логично е също така озоваването на Терминал 2 на летището. И докато за хората, решили да напуснат България, това представлява някакъв изход, за страната и нейната икономика тяхното отсъствие не е изход. Като общество трябва да намерим начин да противодействаме на това развитие. Надявам се това да се случи, преди да е станало късно", казва Боян Захариев от "Отворено общество".