Засега не разбирам на какво разчита Герджиков

То ако трябваше да е Герджиков, поне да беше другият професор Герджиков...

Тръгвайки си от президентството и доработвайки последните си месеци там през 2006 г., аз наблюдавах доста шокиран, как конкурентите на Първанов в неистовото му желание да спечели втори мандат, бяха все абсолютно неизбираеми (при иначе добрите човешки качества на някои от тях). И пътят към преизбирането на Първанов бе внимателно и старателно разчистен. На балотажа отиде Волен Сидеров - сам по себе си не политик, а диагноза. А политиците в центъра и дясно от него попаднаха в небрано лозе, някои дори призоваха да се гласува за Първанов. А можеха да не го правят, да оставят техните съмишленици сами да решат какво да правят.

Когато се окажеш в такава ситуация, поне си направи изводите. За да не се оказваш отново и отново в нея.

Сега, може би с какви ли не по-различни аргументи, но отново се разчиства внимателно и старателно преизбирането на левия президент.

Разбира се, Радев не е Първанов - що се отнася до ламтежа за пари и стремежа към скрити, задкулисни сделки, до плетенето на мрежи от зависимости с най-непочтените политици и олигарси, до бащинската грижа децата му да имат огромни хотели и коли за стотици хиляди.

Но отново досегашните алтернативни кандидати са абсолютно неизбираеми. Дори за Герджиков отиването на балотаж е под очевидно съмнение - така поне мисля аз.

А на мен все така ми се иска да има силни и вдъхновяващи избори на силни и вдъхновяващи кандидати. Да отидат на балотаж хора, които да събудят и мобилизират обществото - личности, политици, които биха могли да станат нещо повече от държавни глави - да станат държавници.

Не ми се гледа мач на една врата. Нито предрешен мач. Още повече пък свирен или уреден мач!

Тие като държава и общество нямаме нужда от победа още на първия тур или победа на втория тур срещу безцветен и слаб, пък дори и - дай Боже - ментално здрав кандидат.

Това може да събуди властнически амбиции за повече власт и даже за цялата власт.

Аз уважавам сегашния президент - за битката срещу Злото ББ (да не говорим, че той в предизборните баталии предния път ме бе цитирал ), но някои негови позиции по стратегически въпроси ме смущават, а подкрепата му тогава за анексията на Крим от Путин още ме боли и няма да преболи. Такива рани не зарастват и не се забравят никога.

Ето поради това смятах и смятам, че партиите на протеста (не вилючвам ИТН към тях) вместо да се туткат и ослушват, трябваше вече да издигнат 40-45, максимум 50-годишен кандидат - жена, но може и мъж, с ясни демократични и проевропейски възгледи, с точни и отчетливо артикулирани, а не увъртяни и казани с половин уста принципни позиции по стратегическите приоритети и проблеми на България.

За да има Румен Радев достоен противник от млада България, от България, която е он-лайн, чиято ръка не се свива в юмрук, а се протяга за диалог - диалог относно нейното, на България бъдеще.

Аз може да съм вече пенсионер, но желая все така и все още да си позволя една мъничка политическа мечта - отново, след толкова много години, да имам за кого да гласувам на президентските избори. И това да бъде млад човек, който не е функция и следствие на Прехода. За да има сили да ни поведе към нов Преход - от блатото на статуквото и кошмарната бездарност на бойкоборисовото спряло и корупмирано време, обратно към Европа, в смисъл на европейските принципи, ценности, приоритети и цели.

Млад човек от поколението на нашите деца, който няма вечно да оплаква и критикува в какво профукано настояще живеем, а ще обедини младите хора - да изградят такова бъдеще, в което те и техните деца да живеят.

За да не бъдат някога и те като нас - дето си гледаме внуците по скайп, вабър или уотсап и подсмърчаме, че децата ни са потърсили по-добра реализация на друго място, извън и далеч от Родината. Защото де факто България ги е прогонила.

Моята мечта е точно в това - да управляват не хора от България, която прогони цяло поколение навън, а от България, която иска до поеме бъдещето си в своите ръце.

Знам, че е наивно, но в това динамично, противоречиво, стремително и сложно време когато всичко се мени толкова бързо и така революционно, аз не бих желал политици да бъдат преизбирани за втори мандат - 10 години е цяла вечност и винаги вторият мандат е по-слаб, човекът - по-амортизиран, повече взел се насериозно, повече обръгнал на политика отколкото през първия мандат. Вторият мандат е напразно загубено време днес.

И ужасно не искам ние, хората, закърмени с аналоговото и оф-лайн време, все така да искаме да управляваме България и да я водим към епохата на супервисоките информационни и комуникационни технологии, към изкуствения интелект, генната революция и още куп други доскоро смятани за фантастични научни открития, бързо и радикално внедрявани в практиката и кардинално променящи не само нашия начин на живот, но и нашето мислене, нашето себеусещане като човеци.

Време е вече да дадем управлението в ръцете и главите на поколението на нашите деца, стига ние, 60, 65, 70-годишните сме им се натрапвали - ние да им казваме как да живеят, ние да не вярваме в тях, ние да проектираме върху тях нашите комплекси, визии, амбиции и ... грехове!

Нас Преходът и безвремието бойкоборисово са ни уморили, изчерпили, амортизирали, натоварили с вини - например, че допуснахме такова убожество да се прави на божество и да спира и спъва България цяло десетилетие!

Децата ни, младите хора на днешна България няма да ни подведат. Те са много по-добри, по-знаещи и по-подготвени от нас. Ние можем само да им помагаме, но не и да ги водим към бъдещето. То е тяхно. Да им го поверим. Няма никакъв риск в това.

Николай Слатински