Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов, посредници се възползват от европейските зърнени коридори

Зърнопроизводителите в България, Румъния, Чехия и Унгария се готвят за евентуални протестни действия срещу нерегламентирания внос на зърнени култури от Украйна. Вместо да изпращат стоката за трети страни, посредниците на продукция от Украйна се възползват от възможностите, дадени от европейските зърнени коридори, за да я предлагат на европейските пазари на дъмпингови цени, като така не само ощетяват местните производители, но и заемат складовите помещения, които ще са нужни за местната реколта.

Това каза Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria

"В момента това зърно безконтролно навлиза в страни-членки на ЕС, където стандартите на производство са съвсем различни от Украйна, цените на горива, торове, семена са съвсем различни. Земеделските производители в ЕС са задължени да изпълняват един куп задължения относно агроекология и много други. В момента това зърно, дошло на по-ниска цена в нашите страни, подбива нашите цени."

Според Костадинов до момента в България от Украйна са влезли около 6 хил. тона пшеница, хиляда тона ечемик, а само от 16 юни досега - около 230 хил. тона слънчоглед, като предните два месеца са били внесени допълнителни 300 хил тона.

Тези количества заемат складове, които ще са нужни за българската продукция след месец, когато може да се окаже, че производителите, които нямат собствени складове, ще трябва да продават стоката си на безценица, каза Костадинов.

Според Костадинов зърнопроизводителите в редица страни от Източна Европа се сблъскват с подобни проблеми и в момента се обсъждат съвместни действия. Българската асоциация ще проведе среща на 26 юни, на която ще реши за своите действия.

Решение на проблема би било да се спазват идеите за европейските зърнени коридори и продукцията от Украйна да се продава на трети страни, а да не остава на вътрешния пазар. Ако се възобнови и търговията в Черно море, това също би означавало, че зърното от Украйна няма да преминава през територията на ЕС, каза Костадинов и добави, че липсата на контрол е толкова голяма, че едва сега се извършват проверки на качеството на вноса (резлутатите от които още не са излезли), и даже постави под съмнение какво точно съдържат влезлите контейнери.

"Държавата не си гледа работата от няколко месеца", коментира той.

Реколтата от пшеница е прибрана на около 85% и ще бъде с около 20% по-слаба от миналата рекордна година заради суши на места, застудявания и измръзване на посеви и забавени валежи, каза Костадинов. На места добивите са около 300-400 кг, на други 500-600 кг до 800 кг, като има опасения на каква цена и къде ще се реализира продукцията.

"Пазарите са много ограничени и няма търсене - складовете се запасиха с рапица, няма търсене на тази култура и има натиск в цената. За пшеницата е по същия начин - казват ни, ние ще се внесем от Украйна."

Запитан за проблемите със засушаванията, Костадинов коментира, че докато в бъдеще се очакват все по-сериозни периоди на суша, България не предприема адекватни мерки за напоителните си системи, а там където се случват неща се работи на парче и се разчита на инициативата на частните предприемачи.