На 11 ноември Българската православна църква почита св. великомъченик Мина – защитник на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите, пише „За жената“.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здравето на децата си, за радост и благоденствие в дома.

На днешния ден се почитат и светците Виктор и Викентий, празнуват всички с имена Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо и др. В народния обичай на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, „Мратиняк”, „Мрата”. Някои от ритуалите се изпълнявали само от жени. Един от тях е свързан с предпазването на домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”.
Тя се причинявала от пъклен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи.
Сутринта на този ден най-старата жена в къщата е нужно да заколи черно пиле – „мратинче”. Жертвоприношението става по особен начин – шията на пернатото е необходимо да е на външния праг на къщата, а главата му – навътре.

Докато стопанката прави това, между нея и друга жена три пъти се изрича следният диалог: „Какво колиш?” – пита едната. „Коля мратиняк” – отговаря другата. Вярва се, че с този магически жертвен акт и със словесната магия, болестта ще си отиде от кокошките. „Мратинчето” очистват, готвят и ядат като жертва за „кокошата болест”. Перушината, главата, краката и воденичката на пилето се запазват и с тях през годината баят против уроки и лекуват различни болести.
С перушината кадят, когато някоя родилка е ударена от „лехусите” и се разболее или когато тя и бебето й имат треска или са урочасани. Денят на св. Филип (14 ноември) поставя началото на различен по продължителност период (3, 5, 7 или 12 дни), считан за много опасен и наричан „Вълчи празници” (някъде той започва в деня на св. Мина).

За най-тежък народът приема последния ден от цикъла, посветен на най-кръвожадния куц вълк, който върви накрая на митичната вълча глутница. Нарича се „Куцулан”, „Натлапан”, „Румулан”, „Клекуцан”, „Кривльо” или „Кривио вълк”.
В отделни селища последният ден от периода е известен като „ Вълча Богородица ”, тъй като съвпада с празника Въведение Богородично (21 ноември). Щом „влязат „Вълчите празници”, жените замазват с кал пода край огнището, за да замажат символично очите и устата на зверовете. Зашиват с червен конец краищата на полите си, за да „зашият” вълчата паст.

Строго се съблюдават забрани от най-различно естество: забрани за работа, за интимно общуване и за консумация на месо. През вълчите дни стопаните не се докосват до остри предмети и сечива. Жените връзват ножовете и ножиците с червен конец, за да „завържат” устата на вълците.
Не секат дърва, не се мият и не перат, тъй като „ако пипнат сапун, бесният вълк ще ги срещне в гората и ще ги удари с патерицата”. Забранява се всякаква работа с вълна. В противен случай вълците нападат овчарите и стадата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през „Вълчите празници”, за да се спаси от вълк. Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.