От днес официално се открива предизборната кампания. Която всъщност вече се води последната половин година. Разделението в обществото ни е голямо, омразата един към друг - също. Опростачването стигна дъното. Проблемите в образователната система, в липсата на свободни медии и налагането на чужди ценности в обществото ни доведоха до невъзможност за разумен избор.

Българите се лутаме в огромния избор от партии, лица и други части, които желаят да ни управляват. От телевизорите ни гледат отдавна познати муцуни и други, които не искаме и да познаваме. От време навреме се появява за цвят и някой, чието мнение си заслужава да се чуе. Медийното пространство в големите национални телевизии и вестници по традиция е запазено за управляващите и техните проекти.

Искам да призова българите преди всичко да мислят и с разума си да избират, а не с емоции и омраза. Не е избор да махнем едните и да се натресем пак на същите. Изборът ни трябва да е за държавници и българи, за които добруването на народа е по-важно от личната кариера в политиката.

Този месец всички, които сме се включили в предизборната битка, очакваме да чуем неподозирани неща за себе си. Като се започне от външния вид и се стигне до евентуални неразкрити серийни убийства на сираци и вдовици. Опитвам се да проявявам чувство за хумор и си припомням разказа на Марк Твен "Кандидат за губернатор". Препоръчвам го и на колегите кампанията. Човек трябва да е великодушен и най-вече, да гледа към целта, а не към калта, с която го обсипват. А целта е да спрем катастрофата на България и да осигурим бъдещето й като независима, суверенна, уважавана държава с проспериращ народ, който отстоява националната си идентичност. Целта е в бъдещето на човечеството да ни има като българи, като народ и държава. И децата ни да се гордеят с Родината си.

Затова не си правя илюзии, че в политиката може да се влезе с бял костюм и да се излезе чист. Калта ще бъде отвсякъде. Отчаяните хора от изборите си досега няма да вярват, че нещо може да се промени. Някои няма дори да гласуват, отвратени от политиците и лъжите. Мога да ви гарантирам само това, че мутрите и техните симпатизанти и платените гласове ще отидат. Нека поне да се опитаме да променим нещата. От нас зависи.

Аз не се страхувам от битките. Когато идеята е за България. И не, няма да играя по техните правила, които налагат от статуквото. Може да звучи на много от вас високопарно, но истината е моя меч, а Бог е моята защита. Време е за битка за България!

И в тази битка моят символ ще бъде Самарското знаме, което носих на Шипка - първото БЪЛГАРСКО бойно знаме, единственото, непленявано в бой, получило "Орден за храброст", българското знаме, символ на Освобождението и свободата на българите!

Елена Гунчева