Само новите пътища водят до по-висши сфери на духа.

Започнаха да се случват необичайни и опасни явления, но именно екстремността е гаранцията за по-голям скок напред в еволюцията, пише HIGHVIEWART.

Тези дни имаше доста странни явления и в небето над България и на Земята. Много хора ги заснеха с телефоните си и ги споделиха в мрежата. Появиха се и фигури в полетата с растителни култури, наподобяващи технологията на житните кръгове.

В яркосиньото небе над София имаше и силни, периодично явяващи се проблясъци. Появиха се коментари, че това е била т.н. неусвоената енергия, която гениалният Николо Тесла се опитваше да предложи на човечеството, но това не стана, вероятно, поради неготовото още човешко съзнание да се докосне до безкрайната мощ на природата.

Тези дни в Далас, Тексас, бе видяно много рядко и опасно природно явление. Внезапен порив на вятъра, но не в хоризонтална, а във вертикална посока, предизвикан от гръмотевична буря, който може да бъде по-разрушителен и от торнадо, е предизвикал голям страх у неподозиращите нищо за него даласчани.

В небето пък над Шипка, Казанлък, Радомир и някои други места се появиха фуниевидни облаци, така подобни на смерчовете, кълбовидните мълнии, ударните вълни, които са солитони от макросветовете.

Но дали бяха само физически явления или предизвестия за нови „прочити“ на някои „стари“ идеи, предстои да разберем. А енергията на солитоните, в доста по-микроскопични размери, се съдържа и във всички нас, но тя е градивна и „прочита“, запомня, предава текстовете на ДНК в клетките ни.

Учените твърдят, че първият вълнов геном е създаден от полева форма на разум с колосална мощ, а негова основа е физическият вакуум – пространството между атомите, запълнено със свръхлеки частици и техните вълни.

От тези микролептони се състоят и човешките мисли. От микролептони се формират и новите идеи, които още никому не са хрумвали. Някои от тях носят генетична информация. А когато вълновите холограми се обвият в плътна материя, се сътворяват биосистемите. Така че новите сътворявания се извършват по много необясними за нас начини, предимно чрез външни и вътрешни вълнови излъчвания и пулсации.

И тези необичайни явления тепърва ще зачестяват, за да доведат до започналия вече кардинален поврат и във физическите, и в духовните сфери на нашия живот.

Но това ще ни подтикне и към разбирането, приемането на древното познание за природните процеси, които са във вечно движение и част от всеобщия характер на Космоса. Именно чрез тази кръговратност, наричана от Рудолф Щайнер, археус – невидим, свръхсетивен организъм-поле, което оживотворява всичко, стават обновителните процеси навсякъде.

Именно то придава живот на иначе безжизненото ни физическо тяло. Защото етерното ни тяло, както добре го е усетил поетът Михаил Кендеров, е нашата вибрираща жизненост в резонанс с Всемира. А при смъртта – заедно с Духа и душата – етерните, жизнени сили напускат физическото тяло и то остава мъртво, безжизнено.

Но докато сме живи, прониква всяка клетка в организма, има същата форма като физическото тяло, но излиза извън него с два-три сантиметра. Ясновидците го виждат като прекрасен светлинен организъм с цвят на цъфнала праскова – бледо-розов с лек виолетов оттенък. То е част от аурата на човека, която го обгръща като облак, заедно с астралното тяло (душата) и Духа.

Етерните енергии се втичат в нас от Космоса предимно през деня, и особено сутрин, а вечер и нощем, вече очовечени, се излъчват навън и се разпръскват в космическия жизнен океан. И така, от първия до последния си дъх човекът извършва този енергиен кръговрат.

Етерният ни двойник отразява движението на планетите в ритмите на нашето тяло, явява се връзка между космическия и човешкия живот. Именно той, а не кръвта, задвижва сърдечните пулсации, по същия начин можем да кажем, че потокът движи воденичното колело, а не воденичното колело движи потока. Придава също и ритъм на дишането ни, в зависимост от движенията на планетите.

Етерното тяло извършва всички самооздравителни и растежни процеси в организма – зарастване на рани, подмяна на остарели клетки, разнасяне на оттоци и наслоения. Това става главно през нощта, когато етерното тяло е най-деятелно, тъй като не е заето със съзнанието, с мисленето. Владее също алкалните реакции, асимилацията при обмяната на веществата, разтварянето на веществата, както и всички функции в размножителните процеси.

Дори мисленето се извършва в етерният мозък, който прониква изцяло физическия – вид огледало, отразяващо мислите от етерния мозък. Етерните потоци в главата се проявяват като бързо меняща се мисловна дейност.

Паметта, спомените, се съхраняват също в етерното тяло. То е нашият „сейф“, паметова кутия, в която се запазва всичко преживяно като отпечатък върху восък. Етерното тяло придава постоянните черти на нашия характер: темперамент, навици, привички, стереотипи и др.

Древните цивилизации са оцелявали в продължения на хилядолетия, защото са успявали да боравят и балансират добре с този етерен посредник между двата свята – духовния и физическия. Имали са познание, че точно той улеснява близкия контакт с други нива на съществуване. Че поддържа равновесието между логиката и сърцето, че оживява храмовете на духа в нас, разширява границите на нашия опит, модифицира нашите концепции.

И сега, крайно неуравновесената ни цивилизация, приближаваща се до своята екстремална точка, отново има нужда да се върне към по-хармонично състояние. Тези промени вече са започнали, най-вече чрез натрупване на електрически заряди в пространството, чрез намаляване на електромагнетизма, чрез урагани, земетресения, чрез вкарването на нови енергии на земята с нови честоти и поляризации.

Чрез промяната на архетиповете в Звездния зодиак, които отпечатвайки се в съзнанието на хората чрез матрицата на Тропическия зодиак, ръководещ еволюцията на човешкото съзнание, те отпечатват в нея новите архетипи, т.е. формират и новото съзнание.

Тези измествания на енергийни пластове винаги са предшествани от объркване, тревога, подсъзнателен страх и голяма доза саморазрушение, поради невъзможност да се поддържа баланса.

Но, в същото време, докато новите енергийни кодове се отпечатват върху кристалната структура на Земята, се създават и условия за плавен обмен на енергии и информации. Усещат се като ускоряване на вибрационните ни полета, на времето, на възприятията ни към трансцеденталните идеи, прозрения.

През това време на преформатиране, пренастройване, обаче, всичко ни изглежда и обезкуражително, безплодно, хаотично, но именно екстремността е гаранцията за по-голям скок напред в еволюцията.

Защото така е заложено – редът да се връща към хаоса, за да се появи новият ред, за да има вечно движение. И защото новите пътища винаги водят до по-висши сфери, дават също и утешителното познание, че звездното управление се базира върху духовни и универсални закони, които не могат да бъдат нарушавани от земни съображения и материалистични подбуди.

Всичките ставащи и предстоящи промени целят сливането на тяло, ум и дух, на личност, душа и висш Аз, на мъжкото и женското начало, връщането на андрогинните аспекти. Преходът в трето, четвърто и пето измерение винаги е свързан с подобни сливания. С това че по-високите, по-фини честоти надмогват по-ниските – смесват се, хармонизират се и така заедно се издигат.

Достига се до Същността на Бога/Богиня. До Божествените честоти и записи, а така се стига и до адаптирането до по-високите нива, до голямото събуждане. До изтривания на старите програми в съзнанието ни, до разкрепостяване и обновяване. Ще се зануляват постепенно и времевите, и пространствените характеристики.

С прехода към 4D-реалността все повече ще сe усвоява пребиваването в извънвремието и в множеството реалности, в които присъства наше енергийно копие. Ще имаме усещане за “дежа вю” за нещо изпитвано и преживявано, но и за известен дискомфорт, страх, тревожност, недоверие. Ще има и усещане за безтегловност, след времевото ускоряване ще настъпи и усещане за спиране на времето, като в забавен кинофилм.

Възприятията ще се изострят, ще се усещат недолавяни досега мириси, вкусове, звуци. Така се усещат сливанията на енергийните линии. Светът като че ли ще започне да се проявява по-отчетливо, по-цветно. Енергийните ни фиксации ще се раздвижват, разпадат и преорганизират.

Преходът ще стане, когато цялото човечество се приспособи към новите честоти и реалности. Ако Земята първа навлезе във фотонния пояс, небето сякаш ще пламне, но светлината ще бъде студена. Но ако първо в него навлезе Слънцето, ще настане мрак, траещ около 110 часа (5 дни).

Но това ще бъде златно време на величествена осъзнатост, за която, обаче, трябва да бъдем готови, „въоръжени“ с духовна броня, непропускаща страх, объркване, ниски инстинкти, агресия и опазваща вярата в доброто и мъдро Божествено ръководство. Защото, който сътрудничи на промяната, ще се изпълва със синергия и ще премине през нея по-безболезнено.

И понеже всичко е в светлината, във фотона и неговата квантова енергия, всяко нещо си има светлинен код, който драстично се сменя на всеки 26 000 години, за да се извърши квантов скок. Това е така наречената звездна прогресия. Прави се фазово преобразуване, каквото е станало и при Иисус при свалянето му от кръста – квантов удар.

Планетата ни се подготвя отдавна за този момент, тя забавя своето въртене, извършва вътрешното си преустройство. А Вселената се измества от пространствен образ към темпорална мелодия.

Неминуемата радикална еволюция на човешкия род и на Вселената се случва чрез цялостното изместване на спектъра на честотите на вълните, на космическите лъчи, на съзнанието.

Новите енергийни кодове ще се отпечатват чрез чести климатични промени, земетръси, бури, ударни вълни, фигури в житните полета, облъчване с лъчи на водните източници, на подпочвените води, чрез хомеопатични процеси на клетъчно ниво, чрез активиране на спящите зони на човешката ДНК, чрез слънчеви изригвания, затъмнения и др.

Затова трябва да ги приемаме като част от трансформацията, а не като бедствия и наказания. Накратко – всичко ще съдейства за добро, ако любим Бога и живеем в синхрон и доверие с Неговите планове и промисли.