Доспат и Сърница са в състояние на война.

Хората сипят едни срещу други обвинения кой превърна Родопите в най-голямото огнище на коронавируса в България. След като само в един цех бяха открити над 50 заразени с COVID-19 и случаите растат, е нормално страхът да събуди най-низките страсти у хората.

Емблематично в цеха, произвеждащ играчките за яйцата “Киндер сюрприз”, работничките пиели по едно аналгинче на влизане, за да си смъкнат температурата. И си разнасят спокойно корона сюрприза из целите Родопи, пише Виктор Иванов в 24 часа.

Какво би накарало нормален човек да ходи болен на работа?

Опасността вместо от коронавирус да умре от глад.

Защото болничните, този бич на работодателите, са в пъти по-малко като размер от реалните надници, които изкарва почти всеки работещ българин. Законово не е така - работникът получава от НОИ 80% от заплатата си. Тъй като върху това обезщетение не се плащат осигуровки и данъци, би трябвало номинално размерът му да е дори по-голям от този на заплатата.

И тук идва голямото “Но”... Реално не е така, защото мнозинството работещи българи се осигуряват на някакъв минимален доход, а истинската заплата се дава на ръка - през черни каси и други евтини за работодателя начини. И шефове, и работници са доволни, поне докато не дойде време да се ползват осигуровки.

Именно заради тази широко разпространена практика в България мярката 60/40 реално не постигна ефекта, за който бе планирана. Тя не можеше да е суперефективна, защото няма как да се ползва от хора, които работят на черно и получават заплатата си в плик.

Доста противоречива е информацията какви заплати е плащал конкретният цех, произвеждащ играчки за шоколадови яйца. Работничките твърдят, че са вземали към 800 лв. на месец, което за Доспат и Сърница е повече от прилично.

Бърз преглед на НОИ показа, че макар фирмата да се води “бял” работодател, има работници, осигурявани и на пари, близки до минималната заплата. Самите жени споделяли, че криели за болестта си, за да не губят от надниците си.

Естествено, винаги могат да бъдат обвинени в простотия. Много по-вероятно е обаче да са губили живи пари във всеки ден, в който са болни.

Масово в цеховете работниците получават пълните си заплати под условие - да бъде изпълнена производствената норма, определена от работодателя. Истинската заплата пък се определя с добавки на минутна ставка, ако е изпълнена нормата. Социални придобивки като ваучери за храна се получават само от работници, които не са отсъствали. Детайли, които обясняват нежеланието на болните от коронавирус работнички да се затворят вкъщи, да се лекуват и да разчитат на осигурителния институт за доходите си.

Между 20 и 60% от българските работници не получават пълните си доходи със светъл трудов договор. Най-оптимистичното изчисление е направено от КНСБ. Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче изчислява, че поне 41% е делът на работниците, чиито заплати са “в плик”.

Данните, че 60% от заетите у нас вземат парите си по този порочен начин, пък са на база проучвания сред трудещите се. А според Главната инспекция по труда 50% от залавяните от трудовите инспектори нарушения са свързани със заплатите.

Дори да е вярна най-оптимистичната оценка, това означава, че 600 000 работници няма да излязат в болнични, ако се разболеят. Защото за тях заплатата “в плик” е спасение от гладна смърт, колкото и коронавирус да върви, полепен буквално и преносно по тези “мръсни” пари. Ако пък екстраполираме данните на ГИТ, значи говорим за 1,5 милиона готови да разпалят огнище на коронавируса навсякъде.

Ако благодарение на извънредното положение и взетите мерки премиерът Бойко Борисов може да се похвали, че здравната система издържа, би трябвало да признае, че социалната се издъни. Защото цялата тази система на черни заплати съществува с благословията на държавата. Което илюстрираха и депутатите от ГЕРБ, като отмениха вдигането на осигурителните прагове за ресторантьорите въпреки съгласието на бизнеса това да се случи.