Едва ли има държава, в която поне от време на време да не възникват спорове дали работодателите плащат достатъчно справедливо на служителите си.

Наскоро например КНСБ оповести, че според нейни изчисления на всеки лев допълнително произведена брутна добавена стойност на един зает средната работна заплата се увеличава само с 22 ст.

Според разпространените наскоро данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2018 г. ръстът на брутната добавена стойност на един зает – възприетия от Евростат измерител на производителността на труда, се е увеличил с 3,3% в сравнение със същия период на предходната година. А брутната добавена стойност на отработен човекочас се е увеличил за същото време с 3,2%, пише 24 часа.

Това е средният показател за цялата икономика и естествено, има вариации в зависимост от това за кой сектор се отнасят данните.

Най-голямо е увеличението в сферата на услугите, където са сектори и с много висока добавена стойност и високи заплати като IT бизнеса например. Малко по-малко е увеличението на производителността на труда в индустрията, а най-слабо – в селското стопанство. Но заплатите на която и индустрия да вземем, през 2018 г. няма увеличение, което да е под 6%, а в някои достига и до 14%.

Струва си да се погледнат и разходите на работодателите за труда. През същото това последно тримесечие на миналата година за всеки отработен час те се увеличават с 5,1% на годишна база, като най-голямо е увеличението в индустрията – със 7,7%, в услугите е с 3,6%, а в строителството – с 2,2%.

Но ако се вземат общите разходи за труд, които включват не само тези за заплати, а и за социални и здравни осигуровки (само в частта, която се плаща от работодателя), обезщетенията и другите социални разходи, увеличение е средно с 6,8% за същия период.

Има сектори, в които ръстът достига дори до 12,3%, например в IT сектора, макар че има и такива като операциите с недвижими имоти, в които намалява с 9,7%. Обяснението, разбира се, трябва да се търси в това, че по принцип заплащането е най-високо, което води и до по-високи осигуровки.

Но и в това, че в софтуерните фирми съществуват редица допълнителни социални облаги за работещите, свързани с голямото търсене на такива специалисти и стремежа на работодателите да ги задържат на работа.

В сферата на недвижимите имоти е обратното - има твърде много работещи, които се самоосигуряват, а и освен това през 2018 г. имаше видима тенденция към успокояване на пазара, което доведе до по-малко на брой сключени сделки.

Когато се говори за заплащане и производителност на труда, по принцип е добре да се гледат не макроданните, защото колкото по-високи и обобщени са те, толкова по-малко информация дават за тенденциите и прикриват особеностите на цели икономически отрасли.

Например, ако в даден сектор от икономиката кадрите са дефицитни или има условия за внезапен ръст на продажбите, е нормално ръстът на заплатите да изпреварва ръста на производителността на труда.

Освен това е много важно от каква база тръгват сравненията. Туристическият отрасъл например бележи едни от най-високите ръстове на заплатите в последните 3-4 години, достигащи до 10-14% в сравнение с предходната година. Но те тръгват от много ниска база - в хотелиерството и ресторантьорството продължават да получават най-ниските заплати и това е почти откакто има подробна статистика.

Българският трудов пазар има и една друга особеност, която доста силно изкривява картината и пречи да се направи по-пряка връзка между производителността на труда и заплащането. Това е минималната работна заплата.

През последните 10 години у нас производителността на труда се е повишила с 230%, но ръстът на минималната работна заплата е 460%, т.е. двойно по-голям.

Минималният осигурителен доход в България бе увеличен с 20% дори през 2009 г., т.е. в първата година на кризата, и то въпреки тогавашните предупреждения на Европейската комисия, че административното повишаване на разходите за труд ще попречи за възстановяването на пазара на труда и е в ущърб най-вече на нискоквалифицираните работници, които първи пострадаха от загубата на работни места.

Такова високо увеличаване на минималния осигурителен доход, на първо място, къса пряката връзка с пазара на труда, защото се прави без оглед на производителността, възможностите, търсенето и предлагането. Освен това този доход не се съобразява изобщо с регионалните различия, каквито съществуват у нас, а дори напротив – още повече ги засилва. Стига се дотам, че в някои области в България минималната работна заплата надхвърля средната, което означава, че точно нискоквалифицираните и необразованите хора си намират още по-трудно работа. А това задълбочава проблемите на пазара на труда точно в най-бедните райони.

В крайна сметка първопричината за ниската производителност на труда и високата безработица за някои възрасти в някои области от страната не е в заплащането, а в липсата на бизнес среда и наличието на много неквалифицирани и нискообразовани кадри.

Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове по професии обаче още повече засилват неблагоприятните тенденции и правят някои региони още по-непривлекателни за правене на бизнес.