Реакцията на службите беше бавна и има недоволство, твърдят анализатори

Дали Реджеп Ердоган ще остане на власт в Турция може да се реши от реакцията на държавата след земетресенията на 6-и февруари. Това казват политически анализатори, които твърдят, че президентът изглежда уязвим заради проблеми в спасителната акция, предава NOVA.

В Турция отчетливо се чува недоволство от начина, по който властите реагираха на двете мощни земетресения.

Основният повод за недоволство е бавното идване на издирвателните екипи. В някои градове те са отишли на втория ден след земетресението. В отделни населени места дори на третия. Президентът Ердоган настоява, че бедствие като това не може да се предвиди и последиците винаги са тежки. Но признава и забавяне.

"Въпреки, че събрахме най-големият екип за издирване и спасение, близо 140 хиляди души, истина е че не реагирахме толкова бързо, колкото се надявахме", каза турският държавен глава.

Анализатори коментират един основен проблем - когато през 1999-та мощно земетресение удари Истанбул, армията водеше основните спасителни операции. Но Реджеп Ердоган положи големи усилия да намали влиянието на армията в Турция, от страх от преврат. Сега войниците не участват, въпреки че имат тежка техника, стройна организация и са в готовност да реагират.

Друга основна критика е т.нар. амнистия на сградите. Тя представлява глоба, която собствениците плащат, за да заобиколят изискванията за устойчивост на земетресения. Въпреки многократните предупреждения на архитекти и инженери, че тази практика е опасна, правителството не я спря. Само в засегнатия район има 100 хиляди сгради платили или заявили амнистия.