Eвропейският 11 септември събужда страх, но не е изненада за света. Напрежението ескалира, а никой не си задава фундаменталния въпрос - коя е причината и защо се случва това?

Проблемът се корени в липсата на приемане на различните, коментира лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева в ефира на Нова тв.

Западна Европа е лицемерен свят и разделението в обществото на местни и чужди е много дълбоко и само на повърхността можем да говорим за мултикултурен ЕС. Западноевропейците не искат да приемат имигрантите като равни – искат ги за миене на чинии. В „белите общества” смятат, че нещата стават с дресировка, но това не е така. Това е мнението ми, не искам да го натрапвам на никого, подчерта бившата депутатка.

"Ако нещата продължат по този начин в добрата „бяла“ Европа проблемите ще се изострят. Тежко и горко на общества, които са принудени да живеят заедно. Тези общества, които наричаме „бели“, приемат малцинствата не като равни на себе си. И тези хора очевидно се чувстват отхвърлени. Тези хора от „белите“ общества очевидно смятат, че нещата стават с дресировка", категорична е бившата депутатка.

„Тези различни хора на практика не са допуснати до нищо в тези „бели“ държави. Очевидно там службите за сигурност са много по-добри от нашите, по-научно снабдени, по-подготвени. Но когато трябва да съжителстваш с някой, който иска да те убие, няма служба за сигурност, която да регулира процеса. Затова смятам, че нещата трябва да се виждат в дълбочина“, подчерта Дончева.

Според нея българските служби за сигурност не просто не са подготвени за такъв вид заплаха, а дори за елементарно предизвикателство.

„Ако нещо може да направи сегашното и следващото правителство, то е да събере последните мохикани, които да дадат разумен съвет какво може да се направи в кратка и дългосрочна перспектива. От една страна това е техническата част, другата – взаимодействието с партньорите ни. Но Цветлин Йовчев, Писанчев са абсолютно неподготвени“, заяви Дончева.

Тя бе категорична, че трябва да имаме предвид, че България е толкова малка страна, че може да се превърне в пионка на чужди интереси: „Не мисля, че България е пряка заплаха, някакъв дразнител. Да, можем бавно да решаваме въпроса с бежанците си. Да, имаше моменти, в които те бяха зле приети в отделни райони като прокажени. Не е оправдано, не е обосновано това“.