Мнозина в света гледат на западните сили като на егоистични, самодоволни и лицемерни

Преминахме към ера на глобална конкуренция, смекчена от необходимостта от сътрудничество и страха от конфликти, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф, предаде Инвестор.бг.

Основните действащи лица са САЩ и техните съюзници, от една страна, и Китай и Русия - от друга. Останалият свят обаче също има значение. Там живее две трети от световното население и редица сили се надигат, особено Индия, която сега е най-населената страна в света.

Все пак отношенията между САЩ и Китай очевидно са в центъра. За щастие, американската администрация се опитва да намали търканията, последно с посещения в Пекин на държавния секретар Антъни Блинкен и министъра на финансите Джанет Йелън.

Целта на Йелън беше, както заяви самата тя, „да установи и задълбочи отношенията“ с новия икономически екип в Пекин. Тя подчерта, че това е част от усилията за стабилизиране на отношенията, намаляване на риска от недоразумения и обмисляне на области за сътрудничество. Тя добави, че „има важна разлика между икономическото отделяне, от една страна, и диверсификацията на критичните вериги за доставки или предприемането на целенасочени действия в областта на националната сигурност, от друга. Знаем, че отделянето на двете най-големи икономики в света би било катастрофално за двете държави и дестабилизиращо за света и би било практически невъзможно да се предприеме.“

Трябва да се приветства това усилие за изясняване на целите, подобряване на прозрачността и задълбочаване на отношенията. Не трябва да затъваме във враждебни действия с Китай, както стана с Русия. Още по-добре, трябва да накараме тези отношения да работят в интерес на света. Но опасенията на Запада не трябва да се ограничават до отношенията с Китай, посочва Уулф.

По-добрите отношения с останалия свят също са важни. Това изисква Западът да осъзнае собствените си двойни стандарти и лицемерие, допълва той.

Инвазията на Русия в Украйна беше ужасно нарушение на фундаменталните морални и правни принципи. Мнозина в развиващите се страни също признават това, но те помнят и дългата история на западните държави като империалисти и нашественици. Те също така не пропускат да осъзнаят, че нас ни е грижа много повече за европейците, отколкото за другите. Твърде често сме виждали тежки нарушения на човешките права и международното право извън Стария континент, като твърде често сме смятали, че те не ни засягат. Мнозина извън Европа по същия начин смятат, че Украйна не е тяхна грижа, коментира Уулф.

На следващо място е търговията. Във важна реч, произнесена през април, съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан отхвърли търговския ред, който страната му изграждаше десетилетия. По-скоро, американският търговски представител Катрин Тай го погреба. Изказването ѝ повдига много въпроси, но това, което не може да бъде пренебрегнато, е самият факт на обръщането на курса. Мнозина в развиващите се страни приеха доктрината за отвореност на търговията. Много от тях просперираха в резултат на това. Сега те се опасяват, че са оставени на сухо.

Друг важен въпрос е международната помощ. Развиващите се страни бяха ударени от поредица от шокове, за които бяха отговорни: Covid, последвалото рязко покачване на инфлацията, войната в Украйна, скокът на цените на енергията и храните, по-високите лихвени проценти. Помощта, която получиха през тази ера на сътресения, беше крайно недостатъчна. Наследството на Covid за младите хора, заедно с висящите дългове, може дори да предизвика загубени десетилетия, пише още Уулф.

Този въпрос относно помощта за развитие е свързан с климатичното предизвикателство. Както всички в развиващите се страни знаят, причината, поради която проблемът с климата е спешен за решаване, са историческите емисии на държавите с високи доходи. Вторите успяха да използват атмосферата като отход, докато днешните развиващи се страни не могат. И така, днес им казваме, че трябва да поемат по много различен път на развитие от нашия, коментира Уулф. Излишно е да казвам, че това е доста вбесяващо, посочва авторът.

Все пак сега емисиите трябва да бъдат рязко намалени. Това изисква глобални усилия, включително в много полуразвити и развиващи се страни. Постигнахме ли напредък по тази задача на дела, а не на думи? Отговорът е „не“. Емисиите изобщо не са спаднали, заключава той.

За да намалеят емисиите бързо, като същевременно полуразвитите и развиващите се страни осигуряват просперитета, който населението им изисква, трябва да има огромен поток от ресурси към тях, не на последно място за финансиране смекчаването на климатичните промени и необходимото адаптиране към по-високите температури. През 2021 г. нетните трансфери от официални заеми към полуразвитите и развиващи се страни бяха едва 38 млрд. долара. Субсидиите са по-големи, но по-тясно фокусирани, пише още Мартин Уулф.

Това дори не се доближава до достатъчното. Трябва да има по-голяма помощ, облекчаване на дълговете, подкрепа за свързаните с климата инвестиции и нови механизми за генериране на необходимите ресурси, като например предложението страните с над средни емисии на глава от населението да компенсират тези с под средните. Увеличаването на капитала на международните банки също е жизненоважно, смята той.

Демокрациите с високи доходи не успяват да предложат адекватна помощ в тази дългосрочна задача, точно както направиха при пандемията. В случая с климата трябва да осъзнаем нашата отговорност за управлението на проблем, който бедните страни не са създали. Проблемът изглежда несправедлив, просто защото е такъв.

Намираме се в състезание на системи. Надявам се, че демокрацията и личната свобода в крайна сметка ще победят, споделя Уулф. В дългосрочен план те имат добри шансове да го направят.

Въпреки това трябва да помним и заплахите, пред които сме изправени сега относно мира, просперитета и планетата. Справянето с тях ще изисква дълбоко сътрудничество с Китай. За да има Западът влиянието, на което се надява, той трябва да осъзнае, че претенциите му за морално превъзходство не са нито неподлежащи на оспорване, нито неоспорени. Мнозина в света гледат на западните сили като на егоистични, самодоволни и лицемерни. И не без основание. Трябва да се справим много по-добре, завършва авторът.