Българи юнаци, спрете да се тюхкате какво България получава от Европа. Замислете се какво България дава на Европа - справка: току-що избраните евродепутати.

Кои нормални хора биха се зарадвали, че тези утвърдени политически труженици ще се занимават и с условията на техния живот? Колко дълго смятате, че може да бъде толериран този “принос”? Да не би сериозно да мислите, че ролята “писна ми” ви е осигурена за вечно ползване?

Замисляте ли се за хората, на които с основание започва да им писва? Опитайте се поне по една минута на ден да мислите за средностатистическия европейски гражданин, който с удоволствие работи за издръжката на българските депутати.

Колкото повече европейците опознават българските избраници, толкова повече ще ги боли за всеки евроцент, изхарчен за тях. Ако не се досещате, че Европейският парламент не се издържа от българските вноски, погледнете бюджетите и отчетите - публикувани са.

За да има страни, които получават повече, отколкото внасят, значи има и други, които внасят повече, отколкото получават. Те не се оплакват, но това е само докато мислят, че средствата се използват по предназначение и че развиващите се региони работят за действително развитие, не само за “усвояване на средства". Досещате ли се на кои хора наистина ще им писне, ако продължаваме по този път? 

Защо българите в чужбина направиха толкова различен избор? (В чужбина българите подкрепиха "Демократична България". Там ГЕРБ остана втори, бел.ред.)

Понеже е много обсъждана напоследък темата за “българите в чужбина”, многократно съм се опитвала да обясня, че голямата разлика на живота в по-развитите страни не е в “лукса”, нито в някаква “неутолима мъка по родното”, а в по-нормалната за съвременния човек среда.

Примерно това, че знаеш кой от управляващите политици и упълномощените чиновници какво прави и имаш възможност да изкажеш мнение по същество. Или че имаш възможност да работиш без ежедневни подмятания, че професията ти не е “женска работа”. Или че няма нужда да гледаш как други хора са малтретирани заради цвета на кожата, етноса или сексуалната ориентация.

Веднъж като си намерил нормална среда, как да те наплаши някой, че партиите, които целят нещо различно от корупция са “джендърски”? Или че защитата на жените от домашното насилие щяла да унищожи семейните ценности? Или че “норвежците” само гледат на кого да отнемат децата...

Демокрацията и цивилизацията са собствен избор.

Мариана Колова