„… Малко по-късно в габровски хотел бе намерен и задържан извършителят – 52-годишен рецидивист, с 40 криминалистически регистрации и 16 присъди. Той направи пълни самопризнания…“

Това е част от дописка, отнасяща се за поредната смърт. Още едно убийство. За мнозина – статистика. За други – зачернен живот. Това, което се набива на очи, е „16 присъди“.

Как? В името на кое един рецидивист е пуснат да се разхожда на свобода? Не е нужно да си криминален психолог, за да се сетиш, че 40 регистрации и 16 присъди говорят за отклонение на мозъка от нормата.

Можем много да говорим (а и сме говорили) по темата за чувството за безнаказаност. Но тук не е само това, макар и да е сред основните причини. Тук явно си има някаква патология. И случаят съвсем не е единичен.

Тези хора трябва да бъдат отделяни от другите – за безопасността на обществото.

Ето и още един пример: Гълъбово. Пияни, агресивни и въоръжени жители на ромска махала са нападнали полицейски патрул. Има ранени служители на реда. Задържани са петима души с богати криминални досиета.

Богати криминални досиета…

Знаете ли, че в САЩ има закон, който е известен като „Закон на трите страйка“? В бейзбола – след 3 страйка, батерът излиза от игра. В случая обаче става дума за това, че след три осъдителни присъди, ако едната е за престъпление, свързано с особено тежко насилие, осъденият получава автоматично доживотен затвор, пък било то и последното провинение да не е много сериозно. В Калифорния дори и по-леки присъди се считат за достатъчни, за да се задейства законът за автоматичен доживотен.

Смисълът е: борба с насилието, но и извеждане на хората с объркано поведение извън обществото – за безопасност.

Изглежда България се намира на съвсем друг полюс, що се отнася до закрилата на обществото от болните криминални мозъци.

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) позволява за всяко едно разследване да се предвижда съкратено производство. Това означава, че обвиняемият се признава за виновен, събраните доказателства се използват в съда, заедно с направените разпити, повторни не се правят, пести се много време и на разследващи, на следствие, и на обвинители, и на магистратите в залата. От „благодарност“ за спестеното време, НПК казва, че осъденият ще получи намаляване на присъдата.

Като цяло механизмът е замислен да действа в две посоки: основно – да се пести време и да не се затлачва и без това претоварената съдебна система с всякакви дела; но и да се пести време от присъдите, за да не се задръстват затворите.

И докато за едни процеси това може да е до някаква степен полезно, то за тежките криминални деяния ми се струва недопустимо да важи със същата сила. Затова предложението да отпадне съкратеното следствие за извършителите на умишлени убийства звучи логично. Или – да се запази съкратеното производство, като опция (в случай, че го загризе съвестта убиеца – имало е и такива, наистина), но да отпадне за тях опцията да се намалява от присъдата.

И не, не е несправедливо, защото говорим за хора със счупен мозък, които са опасни. Става дума за умишлените убийства, а не по непредпазливост или при самозащита. Това уточнение ми се струва важно.

Има, във вълната на редицата събития от последно време, една опасна тенденция и тя е заиграването с популисткото желание за връщане на смъртното наказание.

Няма нужда да обяснявам, че нито практически, нито дори на теория може да се случи това, защото сме членове на ЕС и позицията на Съюза е ясна и категорична.

Но да поразсъждаваме по темата, ей така – колкото да се поупражняваме. Смъртното наказание си е чист популизъм от устата на национал-популистите навсякъде по света, където няма такова наказание. Да се задоволи първичното желание за мъст у народа. Желанието за кръв и мъст на тълпата. Фалшиво чувство на справедливост.

Това си е чисто и просто канализиране на гнева с цел да си спечелиш поддръжници. С други думи – гласоподаватели.

Защо не работи?

Пример: САЩ. В над 30 от щатите смъртното наказание е разрешено. Това по никакъв начин не води до спад в убийствата. Причините са много.

Психолозите са категорични за едно нещо. И покрай случая с наскорошното безумно и садистично убийство на Виктория Маринова в Русе експертите в България също изказаха известното вече в цял свят заключение: психопатите и изродите не изпитват чувство на страх от възмездие преди извършване на престъплението, те или са убедени, че няма да ги хванат, или въобще не се замислят за това. Страхът от възмездие идва след престъплението. Тогава вече е късно и липсва елементът на превенцията. Тоест е неефективно.

Представяте ли си надрусаният изверг, който уби Виктория по толкова садистичен начин, с толкова злоба и омраза към човечеството, задоволявайки нагона си, загубил и последната тънка връзка с човечността, да се спре насред това извращение (в този момент той вече не е човек!) и да се замисли за последствията, че и да го хване страх. Никакъв шанс.

Какво обаче може наистина да се случи?

Знаем, че в България има много разследвания, които удрят на камък. Самите разследващи неведнъж са си признавали, че имат некадърни колеги, които оплескват следствията. Освен това, знаем, че много „наши хора“, близки на ченгетата, бизнесмени с много пари и т.н. също са „фактор“. Ако някой от тях се окаже извършителят…?

Случвало се е през годините назад в някои (няма да казваме кои) районни из страната разследващите да са били заставяни да късат документите по дадено разследване, защото задържаният е син на някой важен. Едва ли ви изненадах много с тази информация.

Сещате ли се колко невинни ще бъдат избесени, разстреляни, приспани? На някой местен бей синчето убие гаджето си, защото я подозира, че му е кръшкала – след година-две – оп, смъртна присъда за някой клошар. Или за някой случаен минувач. Може да си ти.

Аз се чудя на феновете на смъртното наказание. Не ви ли е поне малко страх, че след 5-10-15 години някой откровено луд може да се докопа до властта? Огледайте се – и сега е пълно в Парламента с такива, готови да трепят, ако някой не е съгласен с шантавите им идеи. Дайте им механизъм в ръцете и репресиите са готови. Ще станем като Иран и Саудитска Арабия. Скалъпено обвинение в шпионаж, например, и цяла партия – под ножа, протест на студенти – обвинение в измяна и смъртно наказание.

Но да се върнем към същността. Доживотният затвор БЕЗ ПРАВО на замяна е много по-сурово наказание. От гледна точка на религията – няма значение кога точно ще го изпратите на оня свят; от гледна точка на науката – направо го избавяте от мъките му, като го убиете, заспива Големия сън завинаги, няма грижи, няма тревоги, няма нищо. Що за наказание е това?

Докато затвор… да е ограничен във всичко, цял живот, е нещо, което ще накара извергът да мечтае смъртта, защото ще е единственият му изход. Да знае, че повече няма нищо за него на тоя свят.

Но да се промени законодателството и да се разкара частта от НПК за намаляване на присъдите на садистите. И щом няма място по затворите, направете частни, каквато е практиката в много страни по света.

Но да се разхождат сред нас изверги с по 16 присъди, убийци и каква ли не паплач… не, благодаря!