Лекар: Искам да ви разкажа за нашата работа на анонимните спасители в сянка

През последните дни във връзка с автобусната катастрофа в магистрала Тракия и удареното от мълния момиче в Приморско, медиите вадят на предните редици свидетели като спасители на пострадалите, а за екипите на спешна помощ се говори като закъснели и и не се коментира техния принос за това пострадалите да стигнат живи до болницата.

Представяме ви другата гледна точка, представена от Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ:

Аз съм лекар с почти 30 годишен стаж по линейки и спешни отделения. Оценявам ролята на обучения свидетел на инцидент, който знае да прави триаж, знае кога да пипа и мести пациента и кога не, знае да прави сърдечен масаж. Тези свидетели са единици, повече некомпетентно вадят езици, тикат лекарства в устата на пациента, държат седнал припаднал пациент или ни пречат.

За 30 години по линейки и шокови зали искам да ви разкажа за нашата работа на анонимните спасители в сянка.

Знаете ли за колко време изминава 50 км линейка при специален режим? По света средната скорост на движение на линейка със специален режим е от 100- 80 км/ч., на хеликоптер 200 км/ч. У нас независимо дали в градския трафик или по второкласните ни и третокласни пътища линейката не може да постигне повече от 80 км/ч .При положение ,че ПТП- то на магистралата и Приморско отстоят от най- близкия център на 50 км , защо обществото ни очаква линейката да пристигне на третата минута.

Защо медиите не разказаха за това как екипите ни са стабилизирали пациентите и са се борили за живота им в линейката, в спешното, в операционната. Защото сигурно това ни е работата и не е подвиг. Но, уви това е безименен подвиг зад кулисите защото:

Знаете ли как се преглежда и стабилизира травматичен пациент пред публика от свидетели, които понякога са агресивни, понякога пречат, понякога подлагат на съмнение действията ти.

Знаете ли колко е важно да извадиш и да фиксираш правилно един човек от смачкана кола, за да не го оставиш инвалид за цял живот?

Знаете ли колко е важно да спреш външното кървене, да предвидиш вътрешното кървене, за да го компенсираш с вливания и закараш този смазан от ПТП човек жив до болница?

Знаете ли колко болка изпитват пациенти с повече от една фрактура и колко кръв се губи от всяка една открита или закрита фрактура?

Знаете ли по колко пъти пациент с мозъчно сътресение задава един и същи въпрос и така и не може да запомни отговора и колко ужас има в очите му , като го осъзнае?

Знаете ли какво е да следиш жизнени показатели в движеща се с 100 км/ч. линейка на травматичен пациент в безсъзнание ? От звуковия сигнал не чуваш дишането и сърдечната му дейност. Апаратурата се тресе и понякога не вярваш на отчетените показателите на монитора , но няма начин да измериш на ръка кръвното в движение, да чуеш ритъма на сърцето .

Знаете ли как се привключва банка в движение в линейката? Знаете ли, как се намира точното лекарство, аспирира се и се прилага в движение ?

Знаете ли, че понякога извозваме по двама ,трима пострадали и трябва да предвидиш при влошаване кого къде ще преместиш, че да има и малко пространство за теб да действаш?

Знаете ли какво е да докарат в спешното за 20 минути 10 пострадали? Знаете ли как един лекар и една или две сестри преглеждат, медикират, превързват, наблюдават, взимат кръв за изследване , да викат консултанти , координират образни и лабораторни изследвания и хоспитализират?

Знаете ли на какво мирише линейката, шокова зала след такова ПТП на СТРАХ, НА БОЛКА, НА КРЪВ?

Затова не смейте да ни нападате и анализирате колко време пътуваме към вас , как си вършим работата. Защото след такива дежурства стигаме до къщи, благодарение на мисълта за СПАСЕНИТЕ ЖИВОТИ. Защото след такива дежурства не спим, защото мислим за загубените животи. Даваме най- доброто от себе си според предоставените ни възможности и истинските ви спасители нямат имена и лица, защото мястото им не е по медиите, а в линейката и в спешното .