Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат срещу Салман Рушди остават въпросите - докога, ние, свободните хора можем да толерираме агресията срещу нашите ценности, срещу нашите идеи и свободи?

Мисля си и за писателя Георги Марков, разбира се -- убит в Лондон от същата омраза към словото, от същия тоталитарен бяс, който познаваме и от нацистка Германия и в СССР и комунистическия блок, а сега и в ислямския фундаментализъм. Атентатите срещу "Шарли Ебдо", Политковская, Хлебников, Тео Ван Гог и други незаглушими иначе гласове не са ли достатъчни, за да събудят либералния свят?

Големите въпроси: докога можем да толерираме аятоласи, кагебейци, путиноиди, нацисти и всякакви тоталитарни метастази да опитват да ни налагат собствените си идеологии - с нож, оръжие, самолети или атомни бомби?

Каква е нашата съпротива срещу тях? Трябва ли да сме толкова търпеливи? Не ги ли окуражаваме, ако сме толкова пасивни, колкото сме били досега? Не е ли по-лесно просто да ги победим, отколкото да ги чакаме да станат по-добри? Ще се превърнем ли в ТЯХ, ако отвръщаме на злото с подобно?

Невежеството е злото. И защото е Невежество, то не схваща, че с нож, куршум, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее.

Захари Карабашлиев