В духа на случващото се у нас по повод избора на нов главен прокурор ще ви представя случка от вчера.

На нашата болница най-после бяха отпуснати целево нужните пари за смяна на дограма и топлоизолация. Както си му е редът, направихме процедура по ЗОП. Явиха се две фирми. Комисията, в която са включени и юрист, и строителен инженер с много голям опит, определи една от фирмите. Представител на другата фирма започва много настоятелно да звъни в болницата със искане за среща с мен, даже идват в отпуската ми, макар да им е казано, че отсъствам.

Вчера все пак дойде въпросният представител с една жена, която е изготвяла конкурсната им документация. Разбира се в кабинета ми бяха и членовете на комисията. Първото изречение на г-н представителя беше "Че аз исках среща насаме с вас, а сега какво ще си говоря с тези хора". Въпреки разочарованието му, разговорът се проведе.

Членовете на комисията му обясниха какви пропуски има. Аз му изясних, че всичко това не трябва да се случва, а просто е редно да си подаде жалбите, щом смята, че е несправедливо оценен.

И тук стана интересно - господинът ми заяви в прав текст "Много неща се знаят за вас и тази болница, има си АДФИ, има си Специализирана прокуратура и ще си потърсим правата".

Ето, за това последното изречение ми беше думата. Щом на такова ниско ниво - конкурс по ЗОП в психиатрия, на стойност 250 хиляди лв / "дребни пари" по израза на представителя на фирмата/ се размята спец прокуратурата като бухалка, си представете в големите игри какво става.

За първи път изпитах истински бяс, задуших се от безсилието си да се преборя честно с тази войнстваща простотия и арогантност. И си дадох сметка, че това е мракобесие.

Щом това жалко човече си позволява да заплашва директно с институция, която би трябвало да всява уважение, а не страх от саморазправа, значи играта на демокрация е приключила.

Цветеслава Гълъбова