Националната асоциация за защита на потребителите (НАЗП) очаква бум на непогасените кредити и задължения през следващите месец.

Затова призова да се вземат мерки за контролиране на колекторските фирми, за не бъдат гражданите подвеждани и тормозени заради задълженията си. НАЗП предлагат и свои 10 мерки, които да направят дейността на събирачите на дългове прозрачна и безопасна, пише вестник СЕГА.

"Министърът на правосъдието Данаил Кирилов подвежда обществото по отношение на дейността на колекторските фирми в периода на извънредното положение - пише в писмо от НАЗП. - В отговор на парламентарно питане, министър Кирилов очаква всеки гражданин да бъде с юридическо образование и хвърля изцяло вината върху потребителите, ако те допуснат да бъдат подведени от фирмите за събиране на вземания. Той оправдава техния тормоз над гражданите, като заявява, че „дейността на така наречените „колекторски фирми“ предхожда евентуалното производство за принудително изпълнение. Тоест, тази дейност цели да събере извънсъдебно претендирано вземане, за което не постановено осъдително решение и/или не е издаден изпълнителен лист“.

От Асоциацията твърдят още:

"През следващите месеци и в началото на 2021 г. ще бъдем изправени пред бум на непогасени кредити и задължения, защото стотици хиляди българи загубиха работата си в резултат на пандемията. Същевременно вече се наблюдава притиснителна тенденция, при която банките и други кредитни институции предпочитат по-рано да продават на колекторските компании лошите си кредитни портфейли. Проблемът с колекторските фирми винаги е бил с методите, които използват и нерегламентираната с ясни правила дейност. Неведнъж се е стигало до насилие, а психическият тормоз над длъжниците е норма за тези фирми и не напоследно място непрозрачните формули, по които изчисляват наказателни лихви, хонорари на юристи и др.".

В писмото се набляга на това, че колекторските фирми не се контролират от никого, работят свободно на пазара, като в момента оперират с дългове за над 3 млрд. лв. на българските граждани.

"Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20% от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да си изкупи дълга от банката и едва след това той да бъде предложен на колекторските фирми", допълват от асоциацията. 

И предлагат следните 10 мерки:

-- колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;

-- да се взима предвид психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;

-- да има задължителна застраховка срещу допускане на грешки;

-- да има институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;

-- да се определи броят на телефоните разговори и срещите в рамките на работната седмица;

-- да се фиксира времето за общуване;

-- да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;

-- да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците; 

-- да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми; 

- да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.