България също се включва в европейската борба срещу дизеловите превозни средства.

За първи път в официален документ – проекта на Национална програма за контрол над замърсяванията на въздуха, се предвиждат мерки за ограничаване на дизеловите автомобили втора употреба.

През 2020 г. у нас трябва да се забрани вносът им, като е планирано мярката да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Това е записано в проекта на 166-страничния документ, който екоминистерството е пуснало за обществено обсъждане, пише 24 часа.

Става въпрос за дизелови коли със стандарт Евро 3 или по-стари от тях, макар че в програмата е отбелязан и друг вариант - да се допуска вносът само на коли от Евро 4 нагоре (виж графиката).

Има обаче важна забележка – първо трябва да се вземе разрешение за такава забрана от Европейската комисия, тъй като тя евентуално би нарушила директивите за свободно движение на стоки, хора и капитали.

Ако не се получи такова разрешение, се предлага да се направи промяна на Закона за чистотата на атмосферния въздух, която да даде възможност на общините да създадат зони в центровете на градовете, в които да не се допускат силно замърсяващи автомобили

Най-вероятно общините ще получат правото да определят такива зони, независимо дали ще има пълна забрана на вноса, или не, защото в програмата се предвижда в София и Пловдив те да бъдат създадени още тази година.

Друга мярка, която да намали замърсяването на въздуха от транспортните средства, предвижда постепенно намаляване на дизеловите автобуси от автопарка на предприятията за градски транспорт в цялата страна. Това ще става постепенно, като са посочени две дати: през 2030 г. дизеловите автобуси да са под 50% от всички превозни средства в градския транспорт, а през 2050 г. да няма нито един.

В програмата пише също, че са разглеждани възможностите за промяна на политиката по отношение на катализаторите. Но е преценено, че с тях се правят твърде много измами и много собственици на коли намират начин да ги свалят, а и контролът в сервизите не е на ниво.

Част от предвидените мерки за намаляване на фините прахови частици във въздуха са познати от вече действащата национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, която бе приета миналата година от кабинета и ще действа до 2024 г. Там се предвижда в общините, в които нормите за фини прахови частици са превишени, да бъдат подменени печките за изгаряне на въглища и дърва с т.нар. печки с евроетикет.

Отделно от това до края на тази година трябва да се приемат промени в закони и наредби, които да забранят най-силно замърсяващите въздуха въглища и брикети, както и да се въведат стандарти за дървата за огрев.

Новост обаче са предложенията, които засягат селското стопанство. Те се съсредоточават върху две основни неща: забраната за употреба на някои торове, съдържащи азот, и въвеждане на ограничения за оборския тор.

Проучванията у нас са показали, че въпреки намаляването на азотното замърсяване, след 2016 г. азотните емисии във въздуха отново са започнали да се увеличават. Тъй като главният замърсител е производството на азотна киселина, а там са въведени адекватни мерки, експертите, работещи върху програмата, са установили, че този път причината е в изкуствените азотни торове.

Сега задачата е замърсяването от употребата на такива торове да бъде намалено поне с 25%, като допълнително ще се мисли какви мерки точно да бъдат взети. Най-вероятно няма да има тотална забрана, тъй като в документа се говори за промени в закони и наредби, така че да се предотврати използването на азотни торове в близост до водни басейни.

Оборският тор причинява замърсявания от амоняк и въпреки че с намаляването на селскостопанските животни през последните години замърсяванията са намалели, все още нивото им е високо. Предложените мерки за намаляването им предвиждат писането на правила за добри практики при управлението на оборския тор.

Мерките за торовете трябва да бъдат предприети през 2020 г.

Програмата предвижда още една мярка за селското стопанство, засягаща паленето на стърнища. В момента в закона има само глоба за собствениците на терени, върху които се изгарят стърнища, която е между 1500 и 6000 лева. Според програмата тези случаи трябва и да се докладват на Държавен фонд “Земеделие” и субсидиите за площ трябва да бъдат връщани обратно.

Къде в Европа спряха или ще спират дизеловите коли

Големите градове в Европа, които възнамеряват да забранят навлизането в центъра на дизелови автомобили или вече са го направили, стават все повече.

В Германия например ще се въведе син стикер за автомобилите със слабо замърсяване – най-често от стандарта ЕВРО 6 и по-новите от него, и само те ще бъдат допускани в определени дни и определени зони в градовете.

Това става възможно, след като миналата година Федералният съд разпореди, че в градовете с наднормено замърсяване на въздуха градските управи имат право да въвеждат такива ограничения. Най-вероятно първите ще са Дюселдорф и Щутгарт, но другите градове с наднормени нива на азотни окиси във въздуха са Мюнхен, Кьолн, Берлин, Дортмунд, Есен, Франкфурт, Хамбург, Майнц, Майнхайм и Нюрнберг.

От тях единствено в Берлин има определена зона от 88 квадратни километра в центъра, в която и сега е забранено да се движат превозни средства на дизел.

Рим вече взе решение и от началото на 2024 г. центърът му ще е зона, забранена за движение на всякакви дизелови коли. Париж определи същата година за тотална забрана за движение на всякакви дизелови леки автомобили в града.

В Атина от години има система за движение на всички леки автомобили, при която те се движат само ако са нечетни или четни номера в зависимост от дните. Такава система бе обсъждана и за София, но идеята бе изоставена, след като бяха изнесени данни, че много гръцки семейства имат в гаражите си по две коли - едната с четен, а другата с нечетен номер.

От догодина дизеловите коли няма да могат да се движат също в определени части на Лондон и Мадрид. През октомври 2017 г. в Лондон бе въведена дневна такса за шофиране на автомобил в определена зона от центъра и от догодина пълната забрана за движение на дизелови коли важи за същата зона. Автобусите ще продължат да се движат в нея, но ще заплащат такса за това.

В Милано градската управа раздава ваучери за ползване на градски транспорт на всички, които оставят колите си вкъщи.

В Брюксел засега свободните от дизелови автомобили дни в седмицата са всяка неделя. През този ден хората се насърчават да излизат на пикник в града, като специално за целта по централния булевард “Анслах” са обособени места за такъв отдих.