Само при две от 10 български марки масло не са открити нарушения при тест на съдържанието им на Българска национална асоциация "Активни потребители", извършен от Центъра по биология на храните и представени днес от директора на "Активни потребители" д-р Богомил Николов и управителя на центъра д-р Сергей Иванов.

Освен забранените хидрогенирани мазнини и повече вода, в масло дори е бил открит противогъбичен препарат, забранен за влагане в масло на територията на ЕС. Сезирана е Икономическа полиция, които вече са провели акция, пише OFFNews.

По световния стандарт кравето масло се състои от 82% мазнина и до 16% вода. Единствената позволена добавка е сол и при наличието ѝ това изрично трябва да се отбележи на етикета. Не се допуска добавяне на никакви други съединения, включително немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки.

Оказва се, че нарушителите при последните две изследвания (2014 и 2015 г.) не са променили нищо, констатира със съжаление д-р Николов. През 2014 г. бяха тествани 15 марки и при 4 се установи фалшификация чрез добавяне на растителни мазнини, а при една - повече вода. През 2015 марките бяха 10 и в 4 се откри наличие на немлечни мазнини. Тогава се задействаха Икономическа полиция и заедно с БАБХ фалшивите масла бяха изтеглени от пазара. Няколко фирми бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията.

Какво е различно сега?

В асоциацията получили сигнали, че влагането на немлечни мазнини продължава и че производители са развили „иновативни“ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните методи за анализ. Некоректните компании прилагат и нова стратегия за дистрибуция. Вместо в масовите търговски вериги, които са лесно достъпни и където вече реагират с повишено внимание, те пласират имитиращите продукти чрез търговците на едро. Така те се озовават основно в хотели, детски градини и училища, болници, т.е. предлагат се на най-уязвимата част от населението и на места, които са недостъпни за вземащите проби.

Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и вода

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ‘имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Това изискване не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано влагане на немлечни мазнини, това са съответно 10 гр опаковки на "Маркенбугер" ЕООД (производител "Милтекс" КК ЕООД, гр. Варна) и две марки с 125 гр. (Чепеларе и Хранинвест) произведени от "Хранинвест" ЕООД, с. Кичево, област Варна.

Количеството на използваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. При две от търговските марки, тези на компания "Хранинвест", допълнително се установява и влагане на големи количества вода.

Установеното нарушение освен, че е търговска измама, води до значително влошаване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечно-съдови болести. Допълнителната вода от своя страна увеличава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до натрупване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.

Незаконно влагане на фунгицида натамицин

Рискът от бърза развала при влагане на допълнителна вода се намалява чрез влагане на антибактериални и антигъбични препарати с цел удължаване сроковете на трайност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения.

Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения щам на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се използва в хранителната индустрия отдавна, но приложението му има редица ограничения. В Европейския съюз натамицина е разрешен само за повърхностно третиране на някои сирена и сухи салами (суджуци) за предотвратяване развитието на плесени (Директива 95/2 от 1995).

Влагането на натамицин в краве масло е забранено в ЕС.

От тестваните 10 марки натамицин се открива в три (маркирани в червено в таблицата). Това са продуктите „Чепеларе“ и „Хранинвест“ (проби 6 и 9), произведени от Хранинвест ЕООД, като и марката „Роса“ на „Белла България“. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е грубо нарушение на българското и европейското законодателство. Това съединение е сравнително слабо токсично за хората, но въпреки това представлява риск за здравето по следните причини:

• Натамицинът инхибира развитието на видими плесени по повърхността на маслото, но не спира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безотговорно увеличават сроковете на годност на маслото, но това води до риск от развитие на опасните бактерии, особено когато той е комбиниран с повишено съдържание на вода.

• Натамицинът е алерген и затова неговото присъствие в храните задължително трябва да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма как да предполагат, че той незаконно се влага в краве масло произведено в България.

• Натамицинът е поредния химикал натоварващ без нужда метаболизма на консуматорите. Неговото присъствие в кравето масло не носи никакви предимства които да обосноват използването.

Нарушения в етикетирането на продуктите

Както и при другите тестове на „Активни потребители" и при този се установяват неточности в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.

• За две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък;

• Реално измереното количество мазнини е значително по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;

• При 5 проби измереното съдържание на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;

• При 3 търговски марки водата в кравето масло е значително по-висока от стандарта (16%).

Някои от установените в етикетите нарушения са следствие на умишленото добавяне на немлечни мазнини и/или вода. Такива са например проби 6 и 9. При други, като проба 1, производителя е признал влагането на допълнителна вода в продукта, но отбелязаното на етикета хитруване е по-малко от реално установеното. При някои показатели, най-вече белтък, производителите са подходили несериозно и едва ли стойностите на етикетите са следствие от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се сваля от интернет е масова в България. За съжаление контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават.