Тояги без моркови!

Това съвсем сигурно е моделът „Илиана Раева" в българската художествена гимнастика. Не че го е измислила сама - унаследила го е и творчески го е доразвила, пише Анелия Иванчева за Всеки ден.

Поне това става ясно от, меко казано, безкрайното говорене на шефката на федерацията изключително в своя защита. А по-твърдо и по-вярно - от безобразните й лъжи, за да излезе суха, напоената до кости в личната си помия по случая с Цвети.

Вчера Раева сърцераздирателно „разкри" как когато преди години малкото тогава момиченце Цветелина Стоянова останала без майка, тя - Илиана, лично й правела сок от моркови. Човек да се разплаче, ако моментално не му присветне във връзка с морковите притчата за магарето. Което, като не ще моркови, за да върви по определения му път, го подхващат с тоягата.

От цялата помия, след като Цвети скочи от шестия етаж, която се разсмърдя у нас от уж най-грациозния спорт, обаче лъсна, че мотивацията там е без моркови. Само с тояги. Даже с камшици, които Раева размахва ден след ден срещу когото свари. И с които - очевадно личи, успява да диктува на цялата федерация, на националния отбор - треньори, състезателки, какво да казват и най-вече да не казват.

Президентката на федерацията по художествена гимнастика изплака, че вече няма сили и напрежението oт последната седмица я е сринало. И докато уж ронеше сълзи, заяви, че „проблемите" на Цвети, която продължава да е между живота и смъртта, „едва ли са свързани с гимнастиката".

Така де, нямат общо с гимнастика, камо ли художествена. А с терора на тоягата в нашенските условия на този спорт. Говори Илиана, а видимо под напора на пръта останалите мълчат или казват това, което тя им сипва в устата. Не е сок от моркови!

Тя, Раева, била човекът, който поема цялото напрежение, държи, грижи се за всички останали да не рухнат. Тя, Илиана, казва колко са шокирани всички от помията, която се изливала „върху всички тях".

Пак тя, президентката, казва, че всички във федерацията и в отбора я подкрепят. Изключително чувство за мярка! Пълна липса на такава всъщност. Дефицит, най-вероятно породен от заетостта на Раева да държи тоягата, опитвайки се да измами всички, че това е диригентска пръчка.

Когато обаче някой я размахва като гьостерица срещу всички, ефектът е точно този: лъсна пълната мръсотия в художествения спорт. Но пък Раева не спира с водевила си на ръба на смъртта - тази на Цвети.

Драми, сълзливи обяснения, подозрения за заговори, клетви и клевети, молби и закани. Впрегнати са социални мрежи, телемостове, живи акции в ефир. Лее се агресия на килограми, после сълзи на литри - без обаче никакво смирение. Без капка самокритичност. Че може пък и тя, Раева, да е сгрешила.

За да се стигне и до сокчето от моркови, и до онова, че състезанието за момичетата в Израел е „на живот и смърт". В момента, когато Цвети наистина „се състезава" между живота и смъртта. Повече от ясно е, че обясненията на Илиана Раева са нелепи и цинични. Може би най-добре е временно тя просто да замълчи.