Според някои русенски интернет издания, няколко десетки русенци са почели Деня в памет на жертвите на комунистическия режим, който се отбелязва вчера, на 1 февруари.
Приложихме две снимки, на които ясно се различава рехава групичка от хора, намираща се леко встрани от чакащите на автобусната спирка на пл. Оборище, граждани. Така обособеното "множество", е съставено предимно от пенсионери и рязко контрастиращи и изпъкващи с неочакваното си присъствие там, изключително млади хора.

Ще ни извините за лекия сарказъм, но той е породен от калпавата режисура на мероприятието, изпълнена от изключително "талантливите" сценаристи от ПП ГЕРБ в Русе.
Народният представител Светлана Ангелова и евродепутатът Мария Габриел, успешно изиграха ролята на основни водещи на шоуто, наречено: "Да се преклоним пред жертвите на Народния съд".
Ако направим една лека ретроспекция и се завърнем в недалечните 1944-1945 г. ще установим, че официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения.

Но какво все пак е довело до това т. нар. народно правосъдие?

Нека да видим какво причиняват войните, в които е въвлечена държавата ни от Освобождението до края на Втората световна война и как това е провокирало възмущението на младите голобрадковци от МГЕРБ, което от своя страна ги е накарало да присъстват на знаменателното събитие.

България е като баница, от която гладните комшии късат парчета. Татковината ни се е свила като степана черга, но още има мераклии да я дърпат.

Сърбите лапнаха Македония и Западните покрайнини. Гърците откъснаха Западна Тракия, а турците - Източна. Румънците сложиха ръка на Северна Добруджа и още се облизват за Южна. Сега пък претендират за наша зона в Черно море.
Санстефанският мирен договор от 1878 г. начерта територията на младата държава почти в етническите граници на българското племе.

Според документа Тракия е наша с изключение на Гюмюрджинско и Одринско. Македония също се включваше в пределите на страната без Солунската област и Халкидическия полуостров. България получаваше излаз на Бяло море от устието на Струма до Буругьол.

Берлинският договор жестоко бастиса националните идеали, но през 1886 г. Великите сили признаха съединението на Княжество България с Източна Румелия. Балканската война трябваше да завърши националното обединение и Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г. наистина го стори. Според него България дори надхвърляше санстефанските предели. Този документ обаче не сочеше механизма, с който да се разпределят освободените земи, и победителите се изпокараха.
След Междусъюзническата война власите ни щипнаха Южна Добруджа, сърбите и гърците гушнаха съответно Вардарска и Егейска Македония, а за десерт византийците прибраха и Солунско. Победена Турция си върна Източна Тракия, а целият кяр за България останаха Западна Тракия и долините на Струма и Места с района на река Струмица в Македония.

През 1915 г. в София е сключена Конвенция за поправка на българо-турската граница. Според нея южните съседи ни харизват 2587 квадратни километра по долното течение на Марица. Пазарлъкът обаче е да влезем в лагера на Централните сили и да обявим война на Сърбия. България наистина се включва в Първата световна и победена отива в парижкото предградие Ньой да види какво още ще й вземат. Ньойският диктат реже от страната ни 11 278 кв. км.

Турският армаган от 1915 г. заедно със Западна Тракия остава под окупацията на съглашенците. България се отказва от всички свои права върху територията на Тракия. Румъния отново си взема освободената през войната Южна Добруджа, а Сърбия откъсва Западните покрайнини. Те включват Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 от Видинско.

През 1946 г. се провежда Парижката мирна конференция. В Париж не ни върви и ние пак сме в сепарето на победените след Втората световна война. Сега обаче отечеството е наедряло, защото през 1940 г. с Крайовския договор сме си върнали Южна Добруджа.

След като България се е разширила на север, редно е да я резнем от юг, преценява гръцката делегация. Елините искат "стратегическа поправка на границата", за да могат да се защитават от опасния си северен съсед.

Те пледират за област в Южна България с големина около една десета от цялата територия на страната. "Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства", иронизира ги нашият делегат Васил Коларов.
Византийският номер не минава, но и досега гърците се смятат за ощетени от Парижкия мирен договор, който потвърждава българските граници от 1 януари 1941 г.

Сърбите пък продължават да асимилират Западните покрайнини. Те намалиха изучаването на български език в тамошните училища на 2 часа седмично. Освен това съседите гледат насам и мечтаят за държавата на крал Стефан Милутин. В софийския храм "Св. Неделя" лежат мощите на нашия средновековен владетел, припомнят сръбските шовинисти. Кральовите кости викат да ги освободим, палят фитилите те.

Българо-румънската граница е потвърдена с двустранен договор от 1947 г. Преди да станат членове на ЕС, двете страни отново подписаха за липсата на териториални претенции една към друга. Власите обаче не могат да си простят, че са изпуснали Южна Добруджа.

В Силистра и околните селища още се мяркат лозунги за "Велика Румъния".

Най-кротка като че ли е Турция. Тя отдавна е обезбългарила Източна Тракия и залага на мюсюлманското малцинство отвъд северната си граница. Троянският кон е за предпочитане пред териториалните претенции, мъдро отбелязват стамбулските стратези.
Само кръв и нестихваща мъка. Поражение след поражение.

През тези смутни времена народът е подложен на нечовешки унижения не само от чужди, но и от свои.

Силно развиващите се феодално-капиталистически отношения в българското общество в началото на 20-те години на 20 век, подлагат българския селянин пред нови изпитания. Новоизлюпената аристокрация се отдава на неприкрит грабеж, изразяващ се в явна експлоатация, съпроводена с нищожно заплащане на труда. Мизерията и недоимъкът са постоянните спътници на населението. Много от примерите с издевателства над изстрадалия и угнетен българин, намират своя израз в разказите и творбите на големите писатели Й. Йовков и Ел. Пелин. Едри земевладелци и градски елит трупат огромни богатства за сметка на прогресивно обедняващото население.

Както вече уточнихме, България се оказва за кой ли път на грешната страна в поредния световен конфликт. След края на Втората световна война, следва промяна в системата в България, която много историци оценяват като тоталитарна. Самата промяна налага нов тип социални и икономически отношения. Те обаче изискват едно ново преразпределение на благата. Водачите на новото време обикновено са от работническата и селска прослойка в обществото, което автоматично означава, че ще има промяна на статуквото. Бившата аристокрация и заможната феодална клика, не се съгласяват с така наложените им нови условия, включващи окончателната им раздяла с огромната си поземлената собственост. Като израз на съпротивата си, те организирали множество паравоенни формирования, които действали предимно в гористите местности на страната.

Опитвайки се да внесат спокойствие сред населението и за да се подсили усещането за справедливостта на новите социални отношения, управляващите предприемат редица непопулярни мерки, който включват преследване, съд и присъди за хората, които застрашават националната сигурност.

Новоформираната съпротива започва активни въоръжени действия срещу новата власт, която от своя страна ги нарича с имената кулаци или горяни. Кулаците настоявали за връщането на старата поземлена собственост и се обявили категорично против влизането си в новобразуваните селски формирования, наречени ТКЗС. Заради тези си съпротивително-въоръжени действия, те са поставени извън закона и били подложени на преследване. Нерядко между горяните и разузнавателните служби на чужди държави, са били създавани тесни връзки, с цел подкопаване на властта.

Други пък в качеството си на офицери от българската армия, са правили опити за подмяна на морала сред военното съсловие и настройването му срещу новата народна власт.

Именно поради тези причини е бил формиран Народният Съд, който сам по себе си е бил извънреден съд, чието появяване е било провокирано от създадената нова обстановка. Екстремното му създаване е крайно наложително в такъв етап от историята, за да се защити националната сигурност и стабилност на Държавата.

С течение на времето, историята и фактите са се поразмили. Отминаването на годините и измирането на поколенията, е спомогнало на нацията да навлезе в ерата на забравата, а политиците нагло са се възползвали от този факт, за да вкарат в заблуда избирателите си и да формират нови ценности в подрастващите.

Някои от нас още имат ясни спомени как беше отречено всичко постигнато по времето на т. нар . социализъм. Бяха унищожени работещи предприятия, бяха разсипани държавните земеделски стопанства и бе разграбен инвентара им от механизирана и поливна техника, която се славеше между другото като най-модерна на балканите. Работещите бяха изхвърлени на улицата и така бе стимулирана битовата престъпност, за да се осигури терен за работа на новопоявилите се охранителни фирми. Умишлено бе отслабена Държавната власт, като бе поставена в зависимост от чужди и местни капитали. Съсипа се качеството на храната и качеството на образованието. Основни ценности бяха заменени с меркантилни разбирания, като по този начин плътно следвахме примера на "развитите" демокрации. Никой не си даде сметка, че разрушавайки морала, руши културата и икономиката на нашето общество.

Всички днешни управляващи са получили образованието си, точно по времето на социализма, но вече са "израснали" и са прозряли, че по това време не можеше да си крадец и ненаказан милионер. Днес аморалното поведение се поощрява и се симпатизира на всичко, което няма никаква възпитателна стойност и е в противовес на всякакви етични и човешки норми.

Лицемерието да застанеш пред камъка, който е символ на незаконната съпротива и противопоставяне на утвърдени със закон норми на поведение, е престъпление срещу нацията. Колкото и да им се иска на някои псевдо историци, да представят появата на новото статукво като следствие на преврат, то ясно трябва да си дадат сметка, че суверенът е онзи фактор, чрез чиято воля се установява държавната власт, т.е. всяко едно поведение, насочено против волята на народа е противоправно. Всяка една норма на поведение е кодефицирана в съответният нормативен документ, който пък от своя страна не може да противоречи на основния закон в една държава - Конституцията. Това може да означава само, че към момента на разглеждания от нас исторически момент, съпротивителното движение на кулаци и горяни е противозаконно и подлежи на контрол от страна на Държавната власт. В тази връзка, не е нормално публична фигура, участваща активно в обществено-политическия живот на страната, с личния си пример да насърчава протовоправното поведение у личността. А ако ще търсим баланса в системата, то трябва да се запитаме къде е камъкът, символизиращ смъртта на жертвите на 25 годишния преход? Къде да почетем безвремието и хаоса, довел до деградацията на нацията?

Ще кажете, че комунистите не са постъпили правилно, като са заграбили частната собственост на феодалната аристокрация и са я направили обществена. Не забравяйте, че много преди комунистите, на този свят са живеели римляните. И до днес сложни казуси, касаещи вещното право, се опират на вечните римски кодефицирани закони. Все още е актуален един от тях, който казва, че земята преди всичко е обществена собственост. Тя е дадена от бога и понякога подлежи на преразпределение, стига това да удовлетворява обществения интерес.

Другото е само PR на фона на объркания и празен младежки поглед.