Тупурдията заглъхна, но не е отминала, тепърва ще има пренареждане на всички нива. При тази шарена картинка в парламента по административната стълба ще се правят пазарлъци. Като започнем от министерските кресла, областните управи и стигнем до най-дребните чиновнически колелца в държавната машина. Въпреки това, животът продължава, и както вече съм писал, боговете, бреговете и хората си искат своето. Курбан байрамът приключи, но се задават християнските пости, после Игнажден, след него Коледа. Няма как да спрем, спиралата е вечна и …безконечна.

В тази есенна пъстрота от политически и житейски страсти (чушки, домати, лютеници, хляб и зрелища) делникът постоянно ни „пришпорва” да тичаме в неговия/ нашия ритъм. Така например, вече е обявена обществена поръчка за изпълнител на „Рехабилитация на кейовите стени в пристанищен терминал Русе-изток”. „До участие се допуска всяко българско и чуждестранно физическо и юридическо лице, както и техни обединения, което отговаря на условията, посочени в ЗОП и обявените изисквания на възложителя…”

Никой не иска (но може би някой все пак иска) извън кавичките на тези условия (по закон) наш човек да върти тавата с късметите, покрай която фирмите на подходящите ще се борят с фирмите на по-неподходящите хора. Това просто е бизнес и най-добрата оферта би трябвало да спечели. Силно вярвам, че справедливостта на състезанието ще възтържествува в русенското пристанище, но шареният парламентарен пъзел не ми вдъхва увереност в безпроблемното функциониране на обществения договор като цяло. Дано да е само мое лично усещане. Струва ми се обаче, че ние сме в почти патова ситуация, а политическата ни дреха се нуждае от тотална дезинфекция.

И като казах това, вече започна дезинфекцията на контейнерите за битови отпадъци в Русе. А сега нека честно също да си кажем, че около площадките и т.нар. „джобове” на въпросните контейнери е доста мърляво, да не употребя и по-силна дума. Тази неподреденост е съставна част от нашата (на всички) битова култура. За нея няма как да обявим търг по ЗОП, тя започва от подредеността вътре в самите нас, в семейството, в нашия град, в държавата.

Изобщо, време е за подреждане и пренареждане, без условности и пазарлъци, а по закон. Стига законът да не е като „бариера насред полето”, удобна за заобикаляне от тарикатите и непреодолима за баламите.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: [email protected]