Партиите „Продължаваме промяната”, БСП, „Има такъв народ”, „Демократична България” ще имат общо над 55% на изборите, колкото и да са неточни социологическите проучвания

А от местата в парламента тези партии ще имат близо до квалифицирано мнозинство (плюс малката протестна партия ИБНИ то е гарантирано). Тоест, ще могат да направят и правителство, ще могат с промени в законите да махнат и компрометирания главен прокурор. Стига да не се изпокарат пак, пише Иван Бакалов в  E-vestnik.

Който казва сега, че няма за кого да гласува, или дълбоко греши или е толкова претенциозен, че не може да му се помогне. Никога от 1990 година насам не е имало толкова голям избор.

От една страна са традиционни левица и десница в лицето на БСП и ГЕРБ, която погълна и замени някогашното СДС. ГЕРБ е по-скоро популистка и псевдо дясна, но БСП също се заиграва последователно с популизма.

Край тях се нарежда и традиционната ДПС, етническа партия, затънала в клиентелизъм и корупционни схеми. В последния момент те вкараха в листите си за депутат и човек със санкции по закона Магнитски. Така Пеевски ще се развява като знамето на корупцията в бъдещия парламент. Безспорният фаворит в това отношение обаче е Борисов, който е водач в листите на ГЕРБ на две места.

ГЕРБ разполага

с огромен финансов ресурс, натрупан за дълги години управление, също и с контингент от твърди избиратели, които на последните избори се стопиха до 640 хил. гласа. ГЕРБ за толкова години в управлението се превърна в партия-държава, структурирана на мафиотски принцип, създала обръчи от фирми, които живеят от държавни поръчки. Борисов е на върха, надолу по веригата са агенции, държавни институции, местни власти, бенефициенти на поръчки. Всички разчитат и се отчитат на вожда. Гласовете за ГЕРБ вече се дължат не толкова на харизмата на Борисов, който става все по-отблъскващ, а на зависимости от властта. В по-малките населени места, където държавата е най-големият работодател, всичко зависи от местни структури на ГЕРБ. Само в районите с повече турско население делят баницата с ДПС. Големите медии без съмнение работят за тях. Затова върви бавен отлив от ГЕРБ, докато в централната власт надделеят други партии и хората от държавната администрация се обърнат като слънчогледи към новата власт. Това вече се наблюдава тук и там.

От друга страна срещу това статукво са цели четири нови партии, които събират разочарованите от дългогодишното управление на Борисов и от традиционните партии.

Партията „Продължаваме промяната” е най-новата,

създадена набързо от водещите министри от служебния кабинет. След като социологическите проучвания показаха през лятото, че доверието към служебния кабинет е високо и много хора искат той да остане като редовен, това можеше да стане само чрез партия, която да участва в изборите. Финансовият министър Асен Василев и икономическият Кирил Петков за кратък срок разкриха корупционни схеми, по които правителствата на Борисов са точили от държавата. Точно това им създаде популярност. Тя стигна такива равнища, че застраши и ГЕРБ, и ДПС, и другите нови партии. Затова от всички страни новата партия е подложена на атака с всевъзможни критики и компромати.

В основен въпрос превърнаха канадското гражданство на Петков, от което той се е отказал малко преди да го назначат за министър. Решението на Конституционния съд по въпроса едва ли ще повлияе на убедените да гласуват за тази нова партия. Със сигурност тя ще привлече и повечето по-млади и по-образовани гласоподаватели. В листите й се включи и силно популярният рапър Христо Петров – Ицо Хазарта, млади хора с образование по чужбина. Партията дава всички признаци, че има компетентни хора, способни да участват в правителство и управлението. Искат смяна на главния прокурор, заявяват се твърдо против корумпираното досегашно управление.

Партията е създадена набързо, но това не е прецедент. Преди 20 години НДСВ, също така набързо създадена, спечели изборите. Сега гласовете на разочарованите от традиционните партии ще се делят между повече на брой нови партии. ПП може да разчита да вземе между 15 и 20%. Впрочем ситуацията е много променлива, а на социологическите агенции не може да се вярва. През април те се разминаха значително с резултатите на изборите, а през юли не познаха кой ще е победител.

„Има такъв народ” беше най-силната

от новите партии, която дори победи на последните избори ГЕРБ – нещо което социологическите агенции не предвидиха. В нея избирателят видя инструмента да отстрани Борисов. Но резултатът на ИТН беше само 68 депутати и правителство можеше да направи само с още две или три партии. Сега същите агенции дават доста по-нисък резултат на ИТН, но най-вероятно по същия начин ще сгрешат. ИТН показа, че има свой твърд електорат, вероятно ще останат трета, в най-лошия случай четвърта политическа сила. ИТН се заявява като дясна партия и предложенията й за законодателни промени и реформи сочат в тази посока. След двукратни избори тази година, шумните предупреждения, че ИТН ще е новата патерица на Борисов, не се потвърдиха.

Разочарованието от ИТН през април беше, че не иска да състави правителство. А през юли – че не можа да състави. Повечето хора хвърлят вината само върху ИТН, но това не е съвсем справедливо. Вината е и на всичките останали партии, които можеха да направят правителство без ГЕРБ и ДПС. Партията на Слави Трифонов предложи вариант за самостоятелен кабинет, който да бъде подкрепен от другите. Той беше посрещнат с неочаквано остри критики към предложения премиер Николай Василев – не защото е крайно десен, а защото го свързват с управлението на НДСВ в миналото. Предложиха втори премиер, нов в политиката, който също беше посрещнат на нож. Също и неадекватна кандидатура за вътрешен министър, с която предизвика разочарование. Последва такава размяна на нападки между четирите партии, че и следващия получен мандат от БСП не можа да се превърне в правителство. Така отидохме за трети път на избори в рамките на 8 месеца, което е световен рекорд.

БСП се сви сериозно

като присъствие в парламента до под 40 депутати. Мнозина смятат, че чак сега наследничката на някогашната БКП, подобно на други бивши комунистически партии в Източна Европа, се свива до характерните за тях 10-ина процента и по-малко. Но това е единствената открито лява парламентарно представена партия в България. А, както е известно, западните демокрации съществуват между ляво и дясно, така както човек крачи с ляв и десен крак. У нас много от партиите говорят за левицата като за нещо грешно и излишно и дори някои искат да забраняват БСП. За БСП също имаше обвинения, че си сътрудничи с Борисов и ще му стане патерица, които не се потвърдиха. Всъщност БСП беше главният враг, сочен от Борисов години наред, преди да се появи президентът Радев, който стана главната му мишена.

„Демократична България” е съставена

от новата партия „Да, България”, в коалиция с по-старата ДСБ, която е отцепила се от някогашното СДС бутикова партия на бившия премиер Иван Костов. Коалицията се допълва от най-успешната зелена партия – „Зелено движение” и съчетава ляво-либерални и обсебени десни, силно антикомунистически последователи. Всъщност партията ДСБ и привържениците й тежат на „Демократична България” и я карат да губи влияние. „Да, България” започна на чисто като нова партия от необременени хора, но получи силни атаки от ДСБ, че цепи дясното, че това е предателство и др., и така се роди коалицията между тях. В програмата им присъства искане за „решителна лустрация” – 32 години след падането на комунизма. Но ДБ застава решително срещу модела на управление на Борисов и иска смяна на главния прокурор, който е последната му опора.

„Изправи се България! Ние идваме!”

е партия на протеста, създадена от лидери на протестите миналото лято, които се събраха малко механично с Мая Манолова и партията на Таня Дончева. Разправиите помежду им, които се инспирират основно от Мая Манолова и Таня Дончева, доведоха до отлив от тяхната формация. Той може да завърши и с това да отпаднат от парламента на предстоящите избори. Таня Дончева допълнително наля масло в огъня заради свои срещи с представители на ИТН, с които е имала неясни разговори за сътрудничество. От ИТН обявиха, че е предлагала някои депутати от партията на Трифонов да се отцепят. Ще се види тази скандали как ще повлияят на представянето на изборите.

Останалите партии участници на изборите са под чертата от 4% в социологическите проучвания. Но все пак шанс имат „Възраждане” с лидер Костадин Костадинов, бивш човек от ВМРО. За разлика от ВМРО той е за приятелски отношения с Русия и още е неоцапан с корупция. Но има радикални възгледи против мерките за защита от епидемията и организира силови акции срещу ваксиниране и зелени сертификати, техните хора нападнаха дори министъра на образованието. Също така „Възраждане” е единствената партия след „Атака”, която иска излизане от НАТО.

Всички останали партии – т. нар. патриотични формации – нямат шанс и са се компрометирали в съвместно управление с Борисов. А и машинното гласуване помогна да им падне силно резултатът, което подсказва, че са разчитали на купени гласове.

Други познати партии като т. нар. Цецорепубликанци, обединени с КОД на Москов и т. н. са далеч от шанса да влязат в парламента.