Коментар на Маргарита Петкова за BIG5

Прозвището кифла навлезе отдавна в социалния ни живот, стана си нарицателно за определено поведение, предимно дамско, но понякога срещам и неща от мъжки пол, които плачат да бъдат наречени кифльо.

Бая част от населението се кифлее, та няма защо да правя обзорен анализ на явлението. Нито пък да го съдя. Само да поясня – кифлата е хубавка, най-често руса, обикновено тунингована, задължително добре поддържана, хващаща окото, облечена в последните писъци на модните трендове или на техните реплики.

Кифлата в обществото е с качества, сходни на тестения продукт със същото име. Има дъхави розови кифлички с ягодово сладко, има с обикновен мармалад, има малко поизсъхнали, има и бая баяти, но все кифли.

Консумирайте с наслаждение и умереност, засищат глад и избиват комплекси.

Първата работа на кифлата като се събуди е да си направи селфи – най-напред в леглото, после в банята, по-после както дойде – във фитнеса, в кафенето, в мола, накъдето я отведе денят, та до късна доба от някое шикарно заведение.

Или от лъскава дестинация. Която кифла с какъвто купувач се е уредила. Толкоз за тази прослойка, без капка завист, пренебрежение или осъдителност.

Мифлата е нещо, дето много иска да е кифла, ама го раздава интелектуално, щото майката натура откъм външни привлекателности никак не е била щедра, да не кажа, че даже много голяма пестеливост е проявила, но в работите на природата никой няма право да се бърка, тя си знае.

Мифлата следователно залага на незримите неща, именно защото може да се опитва да ги демонстрира в напъните си да бъде забелязана. Тя щедро споменава Кафка, без да е чела ред от него, заиграва се с братята Ортега и Гасет, изказва се пренебрежително за Борхес, защото го мисли за Букай, все Хорхе, нъл тъй, и защитава каузи.

Обикновено пердута. Като преброяване на синегушките по дължината на 42-ия меридиан, популацията на морските таралежи между 20-ия и 23-ия паралел (мифлата няма понятие от географски ширини и дължини, но демонстрира завидни познания), заклеймява русофилството и е опиянена от сиромахомилството, без да има точна представа и за двете, но важното е да е не каква да е, а европейска мифла и да боготвори Вагнер.

Ако й пуснете увертюрата на „Танхойзер”, под диригентството на Караян обаче, ще смръщи нос и ще каже, че не може да понася този руски боклук Шостакович.

Разбира се, мифлата е винаги полюсна личност – със същата сила може страстно да обвинява Кърт Вонегът, че е заклал десет малки негърчета по време на Карибската криза в Близкия изток.

Мифлата все пак в повечето случаи е завършила някакво вишо, извън запазената за кифлите територия на МИО. Мифлата крещящо демонстрира интелекта си, простиращ се в диапазона от кварталната баничарница до работното й място, което ненавижда, защото то не я заслужава.

Мифлата мрази всичко българско и родно, което не е по европейските стандарти, влюбена е в парфюмите на Живанши и редовно си ги поръчва от сайта, дето струват по 15 лева флакона, непрекъснато се оплаква от неприлични предложения, които я засипват на ЛС и нараняват женското й достойнство, защото мифлата е все пак жена или поне много й се иска да бъде.

Красива, желана, след която мъжете се обръщат. На профила си е сложила фотка от ученическите години или плакат на някоя от каузите си.

Мифлата не е задължително грозничка, но тъй като е минала на около 40 сухопътни мили от Ева Херцигова, избива ниското си самочувствие оплювайки всьо и вся, че са дебели или кльощави, че са куци, кьорави и сакати – в буквален или в преносен смисъл, че са заблудени овце, тъпи крави и мръсни нерези.

Мифлата е просто обикновена женица, която се изживява като Жана Д`Арк.

Понеже животът й е сив и скучен, мифлата обвинява за това, че няма никакви постижения в която и да било област, комунистите, хан Аспарух, строителите на съвременна България, както и разрушителите й, всяка публична личност, джипито си и международното положение.

Мифлата може да е възрастна госпожица или идеална съпруга с кротък мъж, към когото изпитва тиха омраза, защото е обикновен човечец, а не обикновен милионер.

Мифлата си има кръг от ней подобни, тупат се по раменете, сплотяват се срещу някого, на чието място биха искали да бъдат, а зад гърбовете си се одумват коя прилича на сушена кайсия и коя се излага като кифладжийка, заявявайки че „Рейнско злато” не е любимата й оперета. Щото нали Гьоте, Гьоте, знам те аз. Мифлата е боркиня.

Тя знае, че столицата на Австралия е Сидни и може да спори аргументирано, какъв невежа трябва да си, че да викаш Канбера на камамбера.

Мифлата е бъкана с аргументи, копнати от гугъл и с политически убеждения, повлияни от речите на президента, построени върху цитати, дето Левски, ако да би чул какви думи му приписват, мигом ще извади револвера и камата.

Мифлата отстоява позиции, демонстрира принципи, защитава с голи гърди (малей, страх!) каузи, води битки, дава оценки като първа и последна инстанция, животът й е деен и изпълнен със смисъл. В социалната мрежа.

Честно казано, разбирам я. Всеки иска да има интересен живот, всеки има право на интересен живот. Ама трябва да си го направи такъв извън екрана и клавиатурата.

Ако себеизявлението ти е само в гръмки статуси и злобни коментари, в какъв полуфабрикат живееш?!

Тъжна работа е да си мифла – велика си, а никой не те разбира, че даже не ти го и казва, ей тъй от едната куртоазия, та остават едните синегушки и морски таралежи, евроценностите и живаншито от 15 лв., горе долу Стамболов и „Ватерлоо” на АББА.

Мифлата стои като Наполеон пред Вакарел и се гордее с това, докато замечтано топи залчета от уж виенска кифла в горчивото си кафе.

Да ти е сладко, мифло. Кифлите вече са пуснали третото си селфи от Дубай.