Има някаква особена връзка и прилика на Ирландия и България, която обяснява интереса на Бернард Шоу към българите

За къпането, къпачите, големия глад и Бърнард Шоу

(анализ по повод скандала с една пиеса)

Ирландците имат едни от най-великите писатели, четирима са нобелови лауреати - Бърнард Шоу, Самюъл Бекет и поетите Уилиям Бътлър Йейтс и Шеймъс Хийни.

Прибавям Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, великия Джеймс Джойс с "Одисей" и Bloomsday на 16 юни, Айрис Мърдок, Джон льо Каре и др.

Има някаква особена връзка и енантиморфна (огледална) прилика на Ирландия и България, която обяснява интереса на Бернард Шоу към българите.

Двете държави си приличат, по дива бедност, по социална мъка и по робство, ние - петвековно турско, от което сме се освободили; те - вечно английско робство, от 1800 г. насам, не са се освободили изцяло.

Освен това българите и ирландците имат известна прилика и в антропологичен план - черепи, телосложение, тен, цвят на очите и косата и др.

Двете наши държави имат почти еднакви по големина (територия и население) части, които са извън отечеството и с които се мразят една друга, ние имаме Северна Македония, те - Северна Ирландия, която е в Обединеното кралство заедно с Англия Уелс и Шотландия. Северна Македония не е никъде.

Ние, българите, сме се обединили на 6 септември 1885 г., и имаме монократична държава, ирландците не са.

Мисля, че този факт, както и редица други, за които ще кажа по-нататък, карат Бернард Шоу да се обърне към Балканите в творчеството си, кокто правят по-сетне и други ирландци, например Брам Стокър, той пише за граф Дракула, а съвсем скоро, миналата година, номинираният за 9 Оскара филм "Баншите от Инишерин" с Колин Фарел се прехласва по "Полегнала е Тодора" на Филип Кутев, изпълнена от "Мистерията на българските гласове", според мен благодарения и на нея печели Оскар за най-добър филм на годината в света.

Но при Бернард Шоу, общо взето, случаят е по-друг.

Той без никаква симпатия, даже обратно, подигравателно и обидно, се упражнява по темата за простотията ни, за това, че си правим топове от черешови дънери и за хигиенните ни навици (98 години не се е къпал там някакъв българин, а в пиесата му една госпожица постоянно се разболявала, защото си миела врата всеки месец).

Аз мога да си обясня това с дълбинни психични импулси, комплекси и обикновена завист, избулбукващи от подсъзнанието на автора.

Първо, за Големия глад.

През 19-тия век в Ирландия загиват от мизерия и глад над 1 млн. души. Виж фотоса долу с Мемориала на Големия Глад.

В тогавашна България няма глад, напротив, даже и под робство хората се хранят достатъчно.

Недохранването и недостигът на витамини при ирландците нанасят косвени щети.

Смята се, че инфекциозните болести като треска, едра шарка, дизентерия и още много други довеждат до настъпването на повечето от смъртните случаи по време на Големия глад. Измира половин Ирландия.

Другите емигрират. Ирландия е шампион по емиграция. Виж долу фотоса с емигрантите.

Ендемичната от стотици години за Ирландия треска се превръща в основен смъртоносец.

С течение на времето се разбира, че причинителят на треската е човешката телесна въшка (Рediculus humanus), а не точно гладът или бедността.

Толкова за хигиената на въшлясалите ирландци.

В този контекст да се подиграваш на ситите и здрави българи, че се къпят рядко, си е доста нелепо и глупаво, според мен.

Сега, второ, специално за къпането.

Известна е сентенцията, която не произхожда от Балканите, а е по близка до Ирландия на Бернард Шоу: "Къпят се само тези, които ги мързи да се чешат".

Да посоча още, че Бетовен, гений, не е от Балканите, избягвал да се къпе от страх да не се отрови с олово. По онова време тръбите на водопроводите се изработвали от олово.

Крал Фридрих Велики престанал да се къпе въобще и отказвал да се преоблече.

Когато през 1786 година умрял, лакеите му установили, че ризата му просто е изгнила на гърба му от мръсотия.

Карл Маркс, бащата на комунизма, също не се къпел, страдал от гнойни рани, заради убедеността му, че къпането е буржоазна отживелица.

Представям си как и колко редовно са се къпели бедните и умиращи от глад и дизентерия ирландци.

Значи излиза, че българите не са никакво хигиенно изключение по онова време, напротив даже имаме фолклорен обичай "Къпачи" в прослава на къпането, виж долу снимката, ирландците нямат подобен обичай, те и вода нямат колкото нас.

И да се подиграва някой, и то ирландец, с българите по този повод, пак казвам, е напълно неуместно.

Трето, сега за самия Бернард Шоу, факти, които обясняват защо той е толкова злостен към българите и въобще.

Ето защо:

* Той е вегетарианец поради бедността си, като млад е мизерствал и гладувал.

* Девственик е до 29-тата си година.

* После се оженил. Бракът продължил 45 години, но платонически, без интимности.

* Завладян бил от мания да пише писма, написал 250 000 писма.

* Шоу бил твърдо против ваксините.

* Мразел и религията.

* Харесвал обаче Ленин и особено много Сталин, срещал се с него, защитавал комунизма в СССР.

* Мнението му за САЩ било, че това е "ужасна и нецивилизирана" страна, пълна с "грубо насилие и анархия".

* Ругаел Шекспир и атакувал творбите му.

Такъв човек няма как да не създава черни комедии и да не търси в тях сублимации и компенсации на комплекси и терзания, няма как и да не отреагира с творби като "Пигмалион", "Къщите на вдовиците“ (пиеса от цикъла „Неприятни пиеси“), „Професията на мисис Уорън“ (за проституцията), и въпросната "Оръжията и човекът", малко странно ми се вижда заглавието с тази конюнкция.

Последно, за пиесата "Оръжията и човекът".

Играе се по света. И у нас, както знаем.

Има филми по нея, има и оперети.

Джордж Оруел я намира за съвършена, не знам защо.

Поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон.

В началото на 20-тия век не е допусната в Бургтеатър във Виена, после, през 1921 г., е бламирана със скандал, намесва се полиция.

През 2006 г. отново се играе във Виена.

В България „Оръжията и човекът“ е поставяна три пъти, единият път под заглавие „Шоколадовият войник“, през 1995 г., в Драматично-куклен театър – Враца.

Втората постановка е през 2000 г. в моя град Русе, е Драматичен театър „Сава Огнянов“.

Гледах я, не ми хареса никак.

Сегашната трета постановка, на Джон Малкович, в София, ще я пропусна.

Толкова от мен.

Петър Иванов