Ползи и вреди от билката

Лазаркинята /Asperula Odorata/ представлява многогодишно тревисто растение с гладко, изправено и четириръбесто неразклонено стъбло, достигащо височина до 50 см. Листата се разположени прешленовидно по 8 в горната част на стъблото и по 6 в долната.

Цветовете на Лазаркинята са бели, дребни и фуниевидни, събрани на върха на съцветието в щитовидни съцветия, пише Готвач.бг. Принадлежи към семейство Брошови.

Чашката е неразвита, венчето е четирилистно, а тичинките са 4 на брой. Плодът на Лазаркинята е сух, покрит с твърди кукести четинки. Билката цъфти през април-май. Среща се в сенчестите гори в планинските и предпланинските райони на страната. Вирее на надморска височина от 800 до към 2000 метра.

Билката Лазаркиня се среща и в Цяла Европа, Азия и Северна Америка.

Наричана още миризлива Лазаркиня, тя е използвана още през 13 век в Англия за ароматизиране на питиета.

Състав на Лазаркиня

Растението съдържа кумаринови гликозиди, които след изсушаване започват да отделят кумарин, гликозида асперулозид, горчиви вещества и танини, етерично масло.

Събиране и съхранение на Лазаркиня

За медицински цели се събират стръковете, набрани през април-май по време на цъфтежа. Отрязва се надземната част на билката на 30 см от върха надолу. Листата на билката се събират малко преди цъфтеж, от април до юни. Събраните части се изсушават и се съхраняват в проветриви помещения. Лазаркинята може да се закупи и от аптеките или специализираните магазини.

Лазаркиня в кулинарията

Лазаркинята се използва за ароматизиране на пудинги и болета. За ароматизиране на боле 5-6 стръка от билката се поставят в добре затворен съд /без да се нарязват/ и се заливат с 300 мл бяло вино. Оставя се да отлежи в продължение на 5-6 часа, след което стръковете се премахват.

Преди сервиране в получения винен извлек се налива остатъкът от бутилката бяло вино, две бутилки газирана вода и една бутилка шампанско. В промишлеността билката се използва при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн.

Ползи от Лазаркиня

Растението има много добро пикочогонно, противовъзпалително и отхрачващо действие. Прилага при бъбречнокаменна болест, при хронични и остри катари на горните дихателни пътища, хронични възпаление на черния дроб, истерични припадъци, затруднено уриниране.

Водните извлеци от билката засилват сърдечната дейност и понижават кръвното налягане, разхлабват чревната мускулатура и увеличават пикочоотделянето. Освен това облекчават кашлицата и улесняват отхрачването. Външно се употребяват за лечение на гнойни пъпки и кожни хематоми.

В българската народна медицина Лазаркиня се употребява за лечение на кашлица, камъни в бъбреците и жлъчката, болести на далака, жълтеница, сърцебиене, безсъние, главоболие, стомашни болки.

Една супена лъжица ситно нарязана Лазаркиня се залива с 400 мл вряща вода. Захлупва се за 30 минути и се пие по 1 ч.ч. три пъти дневно.

Сварена с мащерка и градински чай се използва за пречистване на кръвта. Лечебният дар на природата ма подобен на валериан успокояващ ефект, оказвайки спазмолитично и температуропонижаващо действие. Възпрепятства съсирването на кръвта.

Много често се прилага при тромбози и сърдечен инфаркт, както и за увеличаване на диурезата. В тези случай се препоръчва приемът на чай със съставки 5 г изсушена лазаркиня, 25 г сушени листа от дива ягода, 50 г сушени листа и плодове от малина.

Една чаена лъжица от тази смес се залива с 250 мл студена вода, оставя се да кисне между 6-8 часа, след което се поставя на огъня да кипи 2-3 минути. Отварата се прецежда и се изпива наведнъж – това е дозата за целия ден.

Вреди от лазаркиня

Прекомерната употреба на тази билка може да причини главоболие, придружено с признаци на отравяне – гадене, главозамайване. Това се получава в резултат на действието на кумарина. Приемайте билката в строго определените дози. Лекарският контрол е препоръчителен.