Един месец извънредно положение и какво разбрахме от него?

- в България доказано няма лидери; в екстремни времена власт (особено такава, която обича декорите и позите) се облича в униформи (а ако, не дай Боже, избухне война - какво, космически скафандри ли ще облечете) и започва да се кара - не, объркали сте се, в криза истинският лидер дава кратка и точна информация за положението, обяснява какво и защо ще се прави, проявява съчувствие към страданията и неудобствата, показва светлината в дъното на тунела, дава надежда на хората и опитва да ги сплоти зад себе си, ако ще и с идеята, че трябва да се жертват, но поне близките и децата им ще живеят по-добре, пише Дневник.

- в България има твърде много тестостерон в политиката; И на мен ми писна от това само мъже да се изреждат безкрайно на брифинги (сори, Деница Сачева и а, да, Екатерина Захариева, за Цвета Караянчева по-добре нищо да не казвам, а може би помните, че имаме жена и за вицепрезидент на Републиката); Как пък не се сетиха една спокойна и интелигентна жена да намерят, майка по възможност, да каже нещо човешко с 3 думи (логореята на премиера стига); вместо това се нагледахме как и началници на големи болници се карат, плашат с купища ковчези и изглежда са забравили, че са И лекари, а от лекаря се очаква и да проявава (или да е обучен да проявява) състрадание (от големия военачалник - също).

- за плашенето с ковчези - като казват по брифинги, че са гледали за Италия нещо по телевизията или в интернет, да кажат и защо в Ломбардия, например, стана тази касапница, а в други провинции я няма; защо правителството се мота, къде им беше масовото тестване, защо администрацията се поддаде на лобиране от бизнесмени да не им затварят заводите, как бе направена реформа на здравеопазването така, че да се смачка общественото, за да се отвори място за частното... (все за Ломбардия говоря, да не си помислите друго).

- комуникационно власт и щабове са някъде в зоната между аматьорските изпълнения и ускорените еднодневни курсове за управление на кризи. И не са запомнили основни неща - подготви ясно послание, кажи го кратко, повтори го 3 пъти на подходящото място, дай примери, близки до живота на хората; виждали ли сте брифингите в Лондон - 3 думи: ОСТАНЕТЕ си вкъщи, ЗАЩИТЕТЕ здравната ни система, СПАСЕТЕ човешки живот - казани в първото слово на Борис Джонсън и изписани с големи букви, оградени със сигнална жълто-черна лента на трибуните с микрофони по време на брифингите, за да са непрекъснато пред камерите.

- затова и нищо не чувате за светлина в дъното на тунела; след 30 дни почти пълна парализа на икономиката и повтарящи се всяка седмица изявления "Ей сега ще дойде пикът в следващите 2-3 седмици", хората, естествено, започват да се съмняват в цялата работа и да питат кога ще свърши; закономерно е никой да не се ангажира със срокове и още повече с конкретни дати, но какъв е проблемът да се ангажират с принципи - облекчаването ще започне, когато отчетем това и това, първо ще заработят детски градини, училища и този тип прозводства... и т.н. Като няма принципи и жалони, всичко е импровизация и стискане на палци... Докато се окаже, че дори не се движим в тунел без светлина, ами всъщност сме в яма.

Останалото е в сферата на полушегата:

- оказа се, че медиците са по-ценни от футболистите (ех, ако и им плащаха толкова)

- попове, равини и имами не спасяват хора с чудеса, добрите сред тях само могат да дадат кураж и надежда на душите

- хората се оказаха истинските разносители на вируси по света

- петролът е безполезен в общество без потребление

- мнозина се сетиха, че им трябва истинска журналистика да задава точните въпроси, след като оставиха години наред да бъде обиждана, преследвана и смачкана до бутикови форми

- научихме как се чувстват животните в зоопарка

- можем да оцелеем и без фастфууд

- мъжете и жените трябва да могат да готвят у дома

- надомната работа е възможна за много професии, но и на практика изпитахме, че без поставянето на лични граници работният ден може да продължи по 10-12 часа

- САЩ показват какво означава начело дори на супердържава да застане човек с нулев административен и политически опит, но с гигантско его и най-вероятно тежък нарцистичен синдром

- богатите не могат да си купят защита от вирусите, но могат да помагат или да бъдат мерзавци

- с напредването на икономическата криза тепърва ще видим колко подли и егоистични могат да бъдат хората

- Третата световна война няма да е ядрена, а може би ще е като от Средновековието, когато през стените на обсадени крепости са прехвърляли с катапулт заразени трупове

- последни на бойното поле остават не героите, а мародерите."

Година по-късно

Това написах преди 11 месеца. Но година след началото на извънредното положение всички виждаме има ли повече ред или количественото натрупване на импровизациите ни докара до качествена крачка към системна бъркотия. Лавината от информация какво се случва по света неизбежно наложи сравняването на България с държави, от които мнозина дори не са се интересували особено. В повечето случай - не в полза на България.

Не е вярно, че такъв бил народът и че докато не се промени манталитетът му, нищо не може да се предприема. Бойкот на ограниченията, спорове между учени и специалисти, протести и дори улични сблъсъци има в много страни къде по-демократични от България. Всеки има собствена история и преценка за преживяното, но колцина вярват, че държавата и кризата се управляват разбираемо?

Военните униформи бяха сменени с костюми и слава Богу. Защото репутационната щета върху хората под пагон щеше да стане огромна. Основно заради политици, които ги употребиха за личния си и властови ПР.

Малцина научиха и разбраха, че т.нар. Национален оперативен щаб всъщност е работна група в Министерски съвет, за работата на която не се водят протоколи, не е ясно какви теми се обсъждат, от кого, кога, къде и с какво са аргументирани решенията му, които са със сила единствено на препоръки.

А някой да може да се сети поне името на председателя на още една структура с военизирано име - Националния ваксинационен щаб, който според възложените му задачи "координира, контролира и отговаря за изпълнението на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България"? Същият план, който беше нарушен и обезсмислен от министър-председателя и още няколко души с власт на няколко пъти, включително в петък, когато ваксинирането на практика спря.

Властта така и не спря да говори за пандемията като за военна битка. Макар че е банална истина, че в една война командирът иска със заповедите си хората да се жертват, но преди това тези хора трябва да знаят защо се жертват. В пандемията хората умират по принцип безразборно, защото е така - вирусът не подбира. Българите, които рискуват здравето и живота си, за да лекуват или просто, за да не затварят супермаркети или транспорт, го правят не заради министър-председателя или щаба. И рискуват собствения си живот определено не заради това управление, което рискува живота на другите.

Имаме управление, което не се учи. В началото всички по света правеха приблизително едно и също, защото така правеха другите държави. Да правиш нещо различно изискваше познания и политически и управленчески кураж. Година по-късно би трябвало да българските власти да са научили какви се прави, когато кривата на заразата и смъртността тръгне бързо нагоре и предварително да са обяснили критериите и данните, заради които задействат определено решение.

Но след като така и не успя да започне да обявява по-подробни данни за пандемията, с непрекъснататата промяна на критериите и с казването на противоположни неща в рамките на броени дни и дори часове правителството упорито създава впечатлението, че е функционално неграмотно.

Затова и пропиля златния шанс на кампанията за ваксиниране, предоставен тъкмо навреме за изборите. Управляващите можеха да обърнат целия разговор за пандемията като заместят изброяването на заразени и починали с данни колко са се ваксинирали и скоро ще заживеят нормално. С това, че водят държавата към светлината в дъното на тунела и правят всичко възможно да увеличат скоростта. Че го правят прозрачно и предвидимо, а не по джипки, кафенета, строежи и полета. Че освобождават капацитета на хора, които разбират и имат решения и им осигуряват ресурси да ги приложат.

Но това управление и партиите в него доказаха, че са майстори на това да налагат като водещ не въпроса "Какво е решението", а "Кой е виновен". И да изградят система, в която да настройват едни българи срещу други, грешките им да остават безнаказани и дори те самите да са виновни, всичко пак да зависи само от тях. Повечето хора да се чувстват "жертва", чакаща те да благоволят "да дадат".

Това е средата, от която се храни популизмът.

Само че и тук не уцелиха съвсем за какво става дума. Популизмът е силен, когато се възползва от тревогите в обществото и затова популистите непрекъснато размахват някакви заплахи, с които обещават да се справят някога. Но когато хората са уплашени и искат решения за живота и здравето си тук и сега, популистите нямат ефективни отговори и започват да твърдят, че няма страшно и да обвиняват колко недорасли са самите хора.

Ако не беше пандемията, щеше да е просто популизъм на власт. Сега е популизъм, който убива с некадърността си.