Публикуваме "неделна проза" от адвокат Петър Николов, писана през 2014 г., която обаче стряскащо се асоциира със ситуацията в държавата ни към днешна дата.

Оставяме коментарите на вас:

"Изгубените чорапи.

Всеки ден сменям чорапите. Потни, мръсни, кални, влажни, скъсани, лежат на килима или чакат в коридора, свити в обувките. Слагам ги да спят в плетения кош. Там е уютно, на топло между другите. Спят и чакат да ги събудя. Често пера нощeм. Вдигам ги по никое време. Изправям ги един по един и ги оглеждам. Бели ли са, черни ли са или цветни и ги деля, един по един. След това ги прегръщам вкупом и понеже са още сънени, бавно ги пускам в металния барабан.

Избирам им ароматен прах, пускам им избрана програма, която да им пее тихо, докато обикалят по своя път. После, след като са измили очите си и са оставили моите малки косъмчета, влакна, перца, трохи, песъчинки и различни петънца в канала, ги редя на простира. Ако е лято ги държа навън, да усетят разхладата и да подишат след жегата. Зимата ги държа в спалнята. Не, че е много полезно, заради влагата, но искам на сутринта да са топли и сухи.

Имам чекмедже за чорапи и вътре живеят всички. Къси, дълги, средни, зимни и летни. Всеки чорап си има партньор, изглеждащ също като него. От прането и носенето понякога те се раздърпват, променят цвета си с един-два нюанса. Трудно ми е да позная този с другия отива ли си, същите ли са, каквито са били и преди, или този е някой друг. Сядам и ги разстилам на леглото. И там са толкова различни. За това единият ляга върху другия. Всеки търси другарчето си, с което да вървят.

Някои обаче остават сами. Търся ли, търся неговия човек, а него го няма и няма. Започвам да се чудя, къде ли е. Да не е под леглото или пък забравен в коша, останал в пералнята, а може би някъде е паднал по пътя, забравил съм го като съм бил на гости, а често отлежава в някой джоб на пътната ми чанта.

Някои чорапи стоят с месеци в чекмеджето. А то мълчи и не казва, къде са му чорапите. През това време се случва да се прокъсат и се затрият. Започвам да ги мисля, стават ли за зашиване или отиват при парцалите.

Днес отново пера и простирам чорапи. Малки, цветни, редя ги един по един. И трите са самички. Започвам да ровя в прането, намирам другите.

Всяко чорапче трябва да знае своето другарче, да съхнат заедно. И решавам, че за да не ги губя, винаги ще вървят един до друг - на краката, на простира, в чекмеджето и в коша.

Дори и при парцалите, и в кофата за боклук.

Петър Николов
16 февруари 2014 г. "