Отнемането на шофьорската книжка на границата заради неплатени пътни глоби, нарушава конституцията и принципа за свободно движение в ЕС.

Около това мнение се обединиха юристи, които "Сега" потърси за коментар, след като МВР обяви, че на границата ще се правят проверки за невръчени електронни фишове и неплатени задължения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Това вече се случва на ГКПП "Калотина", като предстои и на още осем пункта.

"При преминаването през пункта на автомобили техните водачи и пътници се проверяват автоматизирано за наказания по ЗДвП. Ако се установи, че имат, се прави детайлна справка. При наличие на невръчени документи, те се връчват, а ако имат неплатени задължения, се изисква плащането им", обясни инспектор Иво Писанов от "Пътна полиция". Той допълни, че правото на свободно движение не се ограничава, хората не се връщат и могат да продължат по пътя си. Но по закон, ако водач има неплатени задължения, той няма право да шофира.

Несъбраните глоби за пътни нарушения от началото на 2016 до 27 април 2020 г. възлизат на малко над 109 млн. лв. Това отговори през април вътрешният министър Младен Маринов на депутатски въпрос. Събирането им е поверено на НАП.

Законът за движение по пътищата въвежда временното отнемане на свидетелството за управление като принудителна мярка, когато шофьорът управлява, а има наложена глоба, която не е платена в срок. Мярката се прилага до заплащането ѝ. Заповед за прилагане на тази мярка не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на книжката се платят дължимите глоби. В този случай отнетите документи се връщат на водача.

На пунктовете, където се правят проверките, има ПОС-терминали, през които задълженията могат да бъдат платени веднага. От 2 юни до 9 юни на ГКПП "Калотина" на водачи и пътници са връчени 1928 електронни фиша на обща стойност 363 710 лева. А през ПОС-терминалите са постъпили 12 185 лв., обобщава МВР. 

Адвокат Михаил Екимджиев коментира пред "Сега", че тази мярка е прекомерна. Той напомни, че има много случаи, в които човек не знае, че е глобен. Граждани разказаха за случаи, в които платена глоба продължава да виси като дължима в регистрите на МВР и се налага глобеният да представи квитанцията от плащането си. Според Екимджиев трябва да е сигурно, че системата на МВР "знае" кои глоби са влезли в сила. "В противен случай се стига до диспропорционално засягане на правото на придвижване и личен живот", допълни той и даде за пример провалени почивки или бизнес срещи. "Има потенциал за сериозни правонарушения. Рискът се минимизира, ако системата работи с данните за влезлите в сила глоби", каза адвокатът. И все пак подчерта, че действията на МВР приличат на "законосъобразна злоупотреба с права" и "формално извиване на ръце".

Екимджиев допусна, че се търси и психологически ефект - хората, на които предстои да пътуват за летните си отпуски, да си платят глобите, преди да тръгнат. "Има логика да се търси събираемост, но не по този рекетьорски начин. За да си оптимизират системите за контрол, прехвърлят проблема върху нашите глави. Когато възникне проблем, тоталитарният рефлекс на машината е да го решава за сметка на нашите права и удобства, а не за сметка на оптимизиране на тяхната система", подчерта той.

Според Екимджиев заради тази разпоредба може да бъде инициирана наказателна процедура срещу България. Адвокат Катина Бончева припомни и решението на Съда на ЕС, което казва, че правото на съюза не допуска прилагането на национална разпоредба, която предвижда ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на ЕС само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено.

Евродиректива от 2004 г. свежда допустимите основания за ограничаване на движението на граждани на Европейския съюз и техните семейства в рамките на общността само до съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Директивата изрично забранява въвеждането на такива ограничения за постигане на икономически цели.

Преди 2011 г. Законът за българските лични документи предвиждаше, че ако някой има задължение към хазната за над публичноправно задължение над 5000 лева, за което не е предоставено обезпечение, може да получи забрана за напускане на страната, както и да не му бъде издаден паспорт за преминаване на границата, а ако има - да му бъде отнет. Тази санкция заплашваше и хората от управата на фирми със задължения. Аналогични мерки се предвиждаха и за длъжници с вземания в големи размери от частни лица. Тези разпоредби бяха отменени от Конституционния съд като противоречащи на основния закон и европейските правила.

Адвокат Александър Кашъмов смята, че не може да се прави директна аналогия между двата казуса, но има върху какво да се разсъждава. "Така че и този случай, макар и да не е толкова радикален, защото не затваря всички възможности за напускане на страната, предвижда житейски и други проблеми. Когато говорим за основни човешки права, трябва да се следва принципът на пропорционалност – намесата да не е по-остра от необходимото за постигане на целта", обясни адвокатът.

Юристът постави въпроса какво става с другите пътуващи в автомобила, чийто шофьор остане без книжка на границата. "Тези хора нямат вина, но биват изправени пред проблем", обясни той. Пътуването на хората се затруднява, а една от основните идеи на ЕС е свободата на придвижване, посочи още той. Кашъмов припомни и че конвенцията за правата на човека предполага възможността хората свободно да напуснат държавата, в която живеят. 

"Разбирам, че има неефективност при събирането на тези задължения. Но подобни принуди не са много желателни в едно демократично общество", обобщи Кашъмов.