Създаването на парламентарна комисия, която да разгледа проекта за нова конституция на ГЕРБ, противоречи на основния закон.

Това е мнението на всички юристи, които са пратили позиция до Конституционния съд (КС), пише Сега. Той беше сезиран по въпроса от президента Румен Радев. 

Държавният глава смята, че парламентът е нарушил Конституцията, като предоставя правомощие на създадената от ГЕРБ временна комисия "да предлага конкретни предложения за промени" в проекта за нов основен закон. Единствено Великото народно събрание (ВНС) може да приеме нова конституция, то е и единствено компетентният орган да обсъжда промени в нейния проект, настоява президентът. При внесен проект за нова конституция обикновеният парламент може само да вземе решение да се произведат избори за ВНС, пише още Радев до КС.

Това е мнението и на юристите, потърсени от КС.

Решението за създаването на временната комисия е в нарушение на принципа на върховенството на основния закон, както и принципите за правна сигурност и предвидимост, които характеризират правовата държава, пише в позицията си проф. Екатерина Михайлова. Според нея създаване на временна комисия, която да разглежда проект на конституция, е възможно само с решение на Велико Народно събрание. Народното събрание е надхвърлило своята компетентност и е навлязло в правомощията на Велико Народно събрание.

Обикновеното Народно събрание може единствено да "транспортира" към ВНС проект за нова конституция, смята и проф. Пенчо Пенев.

В мнението си по конституционното дело той също е записал, че решението за временната парламентарна комисия е противоконституционно.

Комисията трябва да бъде обявена за противоконституционна, пише и проф. Янаки Стоилов. Пред парламента има само една алтернатива - да приеме или не решение за свикване на ВНС, но не и да променя съдържанието на проекта. Нарушението не е, че е създадена временна комисия, пише Стоилов, а в това, че определеният предмет на тази комисия надхвърля правомощията на парламента и така влиза в противоречие с Конституцията.

Доц. Христо Паунов от ЮФ на Пловдивския университет също смята, че парламентарното решение противоречи на Конституцията. И Съюзът на юристите подкрепя искането на президента.  

Доц. Атанас Славов от СУ намира противоречие с принципа на правовата държава и с процедурата за изменение на конституцията.

Институтът за модерна политика, оглавяван от Борислав Цеков, е на мнение, че решението е само частично противоконституционно - само в частта, че комисията може да прави конкретни предложения за промени в проекта за нов основен закон. Да се обяви цялото решение на парламента за противоконституционно би било прекомерна непропорционална намеса на КС в автономията на парламента, смятат от института.

Проф. Снежана Начева мисли, че КС може за пореден път да защити Конституцията от самата нея, като внесе яснота по текстовете от основния закон. "Дано парламентът се окаже достоен за изпитанието, на което сам се подложи и да излезе с чест от него", пише тя.

Не е ясно дали парламентът се е възползвал от възможността да изложи становището си. На 20 октомври му е даден 30-дневен срок за това. До неделя вечерта такова не беше огласено на сайта на КС.

Конституционният съд ще се произнесе по искането на президента на 1 декември. Докладчик по делото е бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов.

ГЕРБ набързо скалъпи проект за нова конституция през лятото в разгара на протестите срещу правителството и главния прокурор. Тогава премиерът Бойко Борисов се обяви за "рестарт". Върху идеята за нов основен закон обаче надвиснаха съмнения, че се прави единствено, за да удължи оставането на ГЕРБ на власт.

В крайна сметка проектът бе внесен от 127 народни представители. Освен ГЕРБ и "Обединени патриоти", зад него застанаха още депутати от "Воля", начело със своя лидер Веселин Марешки (който първо твърдеше, че няма да направи това, а след това, че дори не е чел проекта), и нечленуващите в парламентарни групи Спас Панчев (бивш депутат от БСП) и Ангел Исаев (който беше в ДПС).