Ежегодно България намалява с 55 хиляди души. Какво трябва да се случи, за да разберем, че под риск е съществуването на държавата

Предпочитам да говоря за демографска криза, т.е. за нещо, което все още подлежи на контрол и управление, зависи от волята и постигането на съгласие по политики и дългосрочни стратегии. Негативните тенденции могат да се пречупят. Не е далеч моментът обаче те да станат необратими и тогава вече ще говорим за демографска катастрофа. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“ социологът и член на СИНПИ Юрий Асланов.

Последиците от демографската катастрофа по думите му биха били сравними с последиците от война. В момента времето за решения изтича, предупреди той.

Това е и целта за организирания от СИНПИ на 10 май национален дискусионен форум на тема "Демографската криза – причини, фактори, динамика“.

"Изпращаме предупреждение към институциите и политическите партии за това, че ножът може би е опрял до кокала“, поясни Асланов.

На него ще бъдат представени резултатите от направеното от Агенция АФИС с подкрепата на Стратегически институт за национални политики и идеи проучване за демографската картина в страната. Форумът ще бъде открит от вицепрезидента Илияна Йотова. Според Юрий Асланов именно президентската институция трябва да се превърне в консултативен център, който да събере на едно място и експертната и политическата мисъл, за да бъде изработена дългосрочна стратегия по въпроса.

НСИ ще представи актуализирани данни за демографския състав на населението въз основа на резултатите от последното преброяване.

"Не вярвам, че те ще са оптимистични. Ежегодно България намалява с между 52 и 55 хиляди души, което означава, че всяка година на практика изчезва един голям град с мащабите на областен център. Ако това не е достатъчно да ни стресне, не знам какво трябва да се случи, за да разберем, че под риск е съществуването на българската нация и българската държава“, заяви Асланов.

Като една от основните причини за демографската криза социологът открои спадащата раждаемост, върху която влияние имат различни фактори. Втората причина е високата заболеваемост и високият дял хронично болни. Делът на хора с болести на сърдечносъдовата система в България е изключително висок, подчерта Юрий Асланов.

"Тази висока заболеваемост води и до спадаща продължителност на живота, което е по-тревожно. В последните две-три години по-забележим отпечатък постави КОВИД пандемията върху този процес“, посочи още той.

Много мощен фактор е и миграцията – както емиграция, така и вътрешна миграция и обезлюдяването на цели региони. "Това е резултат от чудовищните социални контрасти в регионалното развитие между отделните населени места. Като изключим столицата и няколко големи града, във всички останали животът бавно, но сигурно се примитивизира. Спада делът на активното население, младите бягат. Демографската криза е резултат от стереотипите, социалното поведение, масовите нагласи – все неща, които могат да се контролират и управляват чрез политиката“, обясни Асланов.

Всички тези фактори обаче все още са управляеми, смята той.

Той посочи, че демографските политики са дългосрочни и резултатите от тях идват след време. "Не може да преодолеем демографската криза, ако започнем на парче да реформираме една система, трябва да е едновременно“, подчерта Асланов.

Данните сочат, че 4% от децата в България изобщо не тръгват на училище, а 7% от децата, които тръгват на училище, не завършват начално образование, което е задължително по закон. В сферата на здравеопазването близо половин милион български граждани са изключени от системата на здравно застраховане. Бюджетната политика на държава години наред е насочена към столицата и няколко големи града. Всички тези сфери н социално-икономическия живот според социолога могат да бъдат регулирани, но чрез ясни и дългосрочни политики и едновременно.