Днес се навършват 80 години от рождението на режисьора

Юри Жиров, един от най-емблематичните български режисьори, е известен със своите смели творби, които често предизвикваха дискомфорт сред властите. Днес отбелязваме 80 години от рождението му, като си спомняме за приноса му в българското кино и за ролята му в обществената борба за по-чиста околна среда.

Един от най-знаковите му проекти е документалният филм „Дишай“, който разказва за протестите на русенци през 80-те години срещу обгазяването с хлор от завод „Верахим“ в съседния румънски град Гюргево. Филмът е показан само веднъж през 1988 година, но въпреки това успява да разтърси обществото и да доведе до създаването на Обществен комитет за екологична защита на Русе. Този комитет, макар и впоследствие забранен от властите, става символ на гражданската съпротива и смелост.

Жиров е роден на 9 август 1944 година в София и завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1971 година. Той започва кариерата си в Българската национална телевизия, а по-късно работи в Студията за телевизионни филми „Екран“. Сред неговите най-запомнящи се филми са „Капитанът“, „Легенда за Левски“ и „Войната на ангелите“.

Филмът „Дишай“ остава в историята като едно от най-смелите произведения на българската документалистика, разказвайки за истинската цена на екологичната борба. След премиерата му в Дома на киното на 8 март 1988 година, реакциите не закъсняват – филмът е категорично забранен, а самият Жиров изпада в немилост, оставайки без работа до 1989 година.

„Филмът „Дишай“ ми създаде доста проблеми. Всичко обаче стана някак тайно, покри се. До 1989 г. не ми даваха работа, а се водех на заплата. Беше убийствено наказание“, казва през 2007 г. Юри Жиров, припомни БТА.

„Дишай“ не само документира събитията, но и показва лицата на тези, които се изправиха срещу несправедливостта – русенските жени Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. Тези жени, въпреки скромността и обидата си, остават в сянка, изтласкани от по-амбициозни личности, както посочва Жиров в интервю от 2007 година.

През 1992 година Юри Жиров издава книгата „Левски. Писма в бъдещето“, която допълва неговото творческо наследство. Освен режисьор, той е и поет, фотограф, художник и преподавател по кинорежисура във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Признанието за таланта на Жиров не закъснява – той е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен и множество награди на фестивали в България и чужбина. Въпреки всички препятствия, които среща в кариерата си, Юри Жиров остава ярък символ на съпротивата срещу несправедливостите и човек, който никога не се отказва от истината.

Юри Жиров умира на 17 август 2011 година, но делото му продължава да живее в сърцата на тези, които се борят за по-добро бъдеще. През 2014 година, в знак на признателност към неговото наследство, транспарант с надпис „Стига празни обещания от съседите“, използван по време на протестите в Русе, е дарен на Регионалния исторически музей в града. Този транспарант, заснет в „Дишай“, остава символ на една борба, която продължава да вдъхновява поколения.