Имаше и спасители, бяха си на място, с техника и всичко необходимо. Но първи бяха Явор, Бойко и приятелят им

Бел. ред. – текстът на Елена Кръстева е от личния й профил във Фейсбук. Публикуваме го със силното й желание историята за спасителите Явор, Бойко и техният приятел да достигне до възможно повече хора. Елена е завеждащ отдел „Култура“ във в. „Монитор“.

Очевидец. Днес тази дума се стовари върху главата ми така, както вълните се стоварват върху скалите при бурно море. Тежко, с грохот и неумолимо. На мен ми се случи двойно – в рамките на няколко часа станах свидетел как хора спасяват човеци. По обяд благодарение на Човека-шамандура една жена оцеля, а привечер – малко преди шест – Явор Бахаров, Бойко Кръстанов и още едно момче (ако е актьор, моля да ме извини, че не го познавам) спасиха друг удавник.

Място на действието: райския залив Силистар. Знамето беше червено, вълните – към два метра, плажът – препълнен.

Човека-шамандура ми влезе в погледа някъде към единайсет. Нарекох го така, защото дълго-дълго се чудих дали е шамандура, или човек. Главата му беше просто жълта точка, люшкана от талазите. Стоеше на десетина метра най-много от истинската червена шамандура и подскачаше в такт с нея. Същият размер, същата форма. Монотонно редуване на полюшване и потапяне.

Не знам защо не откъснах поглед от нея двайсет минути. „Дали не е човек“, загриза ме в един момент. „Не е, шамандура си е“. „Човек“. „Шамандура“, „Човек“, „Шамандура“ и така още пъти, докато жълтата точка не се обърна.

Беше точно срещу мен, по права линия сигурно на стотина метра, не съм сигурна. Глава на човек, черна. С жълта шапка с козирка и отгоре бяла качулка – поне така ми изглеждаше отдалеч. Лице не се забелязваше, помислих си, че прилича на диментор от „Хари Потър“. Не откъсвах очи, чудех се дали се дави, или не…

Минаха минути, „не е удавник, сигурно тренира, може да е Петър Стойчев“, успокоих се аз, но за всеки случай продължих да го държа на мушка. Докато го гледам, няма как да се удави, мислех си. Само веднъж го изпуснах от поглед. Беше за някакви секунди, колкото да оправя чадъра, чиито спици се бяха обърнали от вятъра. И Човека-шамандура го нямаше.

Зави ми се свят. После го видях, беше по-вляво, до група мъже и викаше за помощ. Не за себе си, сочеше една черна точка далеч от него, при скалите. Женска глава на ръба на живота. Никой от брега не беше забелязал тази точка, която се крепеше отчаяно над вълните. Само Човека-шамандура. Той не заплува към нея, направиха го мъжете – пет или шест, дойдоха и спасителите с въжета и онова подобно на торпила или както там се казва това съоръжение. Извадиха я.

После Човека-Шамандура излезе на брега, но по вълните забягаха сърфистите. Три-четири момчета, една жена..

В шестнайсет под носа ми с борд под мишница мина Явор Бахаров. Висок, къдрав, бърз.

„Ха, ето го челото за последна „Малкият Бахаров бяга по вълните“, „Малкият Бахаров язди вълните“, „Малкият Бахаров кара сърф на Силистар“ или друго заглавие в същия десен, помислих си. Сега ми хрумва и по-хард версия: „Бахаров смени марихуаната със сърф“. Сори, професионална деформация. Така или иначе колебанието трая кратко – направих няколко кадъра с телефон, отбелязах, че е добър и в това и реших да не изпращам нищо в редакцията, все пак и Бахаров има неотменимото човешко право да остане анонимен на плажа. Както и Бойко Кръстанов, когото първоначално не разпознах, защото е брадясал и възмъжал (в сравнение с Дани от „Стъклен дом“).

Обаче когато ти е писано да си очевидец… Явор Бахаров пак ще ти изтърчи с борд под носа. С още едно момче – онова, за което подозирам, че е актьор и ако е така, ще изгледам цялото му творчество (бел. ред. – Димитър Захариев от Театър „Възраждане“).

„С нещо ли е“ – някаква такава реплика, в смисъл сам ли е удавникът или е с борд или друго, доколкото схванах, чух от Явор миг преди да се втурне в морето да спасява.

Удавникът не се виждаше, следях двете момчета, след още няколко секунди притича и Бойко Кръстанов и така тримата с бордовете отидоха навътре в морето. За някакви минути стигнаха до човека. Качиха го на дъската.

Беше шест без десет. В това време брегът пак почерня от публика. И да, имаше и спасители, бяха си на място, с техника и всичко необходимо. Но първи бяха Явор, Бойко и приятелят им. Същият Явор Бахаров, по чийто адрес съм срещала гнусни коментари заради някаква си трева в джоба. Явор, който помага, без да мисли.

А, Човека Шамандура също беше на линия, но в края на плажа, до храстите, където се преобличаше.