Статията е публикувана в сайта "OFFNews", а нейн автор е Николай Фенерски.

Щом четете тези думи, значи сте от онова световно малцинство, което все още ползва кирилицата, една древна и боговдъхновена писменост. И значи коварният план на онзи Ото у нас официално да се въведе латиница не е успял. Все още не се е появил и български вестник на латиница. Докога ли... Представете си заглавие в ежедневник, написано не на латиница, не. А на т.нар. „шльокавица“ - най-новата и най-грозна писмена система в България: 6eiset i 4etiri maimuni prevzeha balgarskiq parlament. Тъй като на латиницата ѝ липсва богатството и изразните средства на кирилицата, за чисто нашите си звуци няма буквен знак: Ч, Ж, Ш, Ъ, Й. И се ползва каквото дойде и както дойде. Така например Ъ се предава по четири начина - с Y, U, A или с 1. И т.н. Термина „шльокавица“ за тая грозна писменост го произведе преди доста години Никола Антонов.

А сега няма какво да си представяте, а просто забележете, че тази система за комуникация се използва далеч не само от младите. Използва се от всички и навсякъде. Дори от баба ти на село, когато например ти пише СМС (кратко текстово съобщение - КТС, това е шега, разбира се...), че ти е пратила колет с компоти и пресни картофи по сутрешния влак. Когато мобилните оператори принудиха и баба ти и дядо ми да пишат както дойде, извършиха kulturna revoluciq, тоест направо си ги изнасилиха душевно. Изгавриха се с възрастта и опита им. Баба ти и дядо ми сега са объркани, премигват на парцали безпомощно и се чудят защо са принудени да преживеят всичко това. Направо почвам да завиждам на другия си дядо, който напусна неграмотен този хубав свят. Така си отиде, без да може дори да се подпише. Вместо подпис слагаше кръстче. Той не знаеше какво е интернет и не беше ползвал мобилен телефон. Ако си неграмотен или просто глупав, ти си щастлив. Мобилните оператори после предоставиха възможност да се пише и на кирилица в съобщенията, а „умните телефони“ още повече ни улесниха, но навикът да се ползва шльокавицата си остана неизкореним.

Седмокласниците в даскалото ни от сутрин до вечер са във фейсбоклук. Един на всеки двайсет от тях ползва кирилица, когато пише там. Останалите се мъчат като грешни гяволи с безобразието на латинските буквички. Така както аз ползвам БДС с лекота, те си пишат, че си го и четат после с лекота...

Ако даскалите Кирил и Методий ни гледат от Небето, със сигурност са дълбоко огорчени от действителността ни. Изпадат в недоумение от гледката как даскали по български език и литература еди-кой си и еди-коя си съвсем безскрупулно си разменят съобщения чрез същата шльокавица, пишейки „с черти и резки, без устроение като истински погани“, подрусват се и припяват заедно с учениците си „в някоя квартална кръчма“, а вечер си лягат с дебелашкото унизително чувство за хумор на телевизионното шоу - виждал съм това преди десетина години. Тогава почваше моят път в „системата на образованието“ и аз също се озадачавах от много гледки. Изкушавам се да цитирам само един ученически бисер, черешката на тортата в практиката ми, сътворен от деветокласник с българско име и етнически произход: „Ако не беше Контантин-Кирил да иде в Рилския манастир и да напише „История славянобългарска“, България нямаше да я има...“ Ми то вече я няма, драги, успокой се.

В Словакия, славянската държава в централна Европа, където Методий служи като архиепископ и където с Кирил са обучили повечето от своите ученици, по подобие и на Чехия и Франция, днес съществува закон за чистотата на езика. Там английската дума „компютър“ е заменена с родната „počitač“ - машина, която брои в буквален превод, сметало, а за „СМС“ се ползва думата „sprava“ - съобщение. И за никого там това не звучи странно. На вас думата „влак“ звучи ли ви странно? А някога преди намесата на учените българисти се е ползвала чуждата „трен“... Дреболии, ще речете вие, всичката Мара втасала, че и закон за чистотата на езика да приемем. Но спомняте ли си какво беше в началото според евангелист Йоан? Не, не е заплатата. Нито стотинките за хляб. Едно такова нематериално нещо е, от което сме тръгнали всички ние.

Примери за поддържане на чист език в европейските страни има много. И тук не става въпрос за прекалена чистота, за пуризъм... Макар че в началото като шокова терапия точно това би ни помогнало - де ги днес такива професори пуристи като Балан? Оправдания като „виж колко е труден животът, сега и затова ли да мислим?“ са дребнави и тъпи. Става въпрос за това, че поне малко трябва да подредим, поумием и преметем Словото си - то е нашата душа. Нашата замърсена, изплашена и изтръпнала от мизерията душичка.