Тази заповед на Путин ужаси целия свят: броени дни след началото на войната в Украйна той нареди да се приведат в готовност ядрените сили на Русия. Колко сериозно е положението и какъв е ядреният арсенал на Русия?

Отговорите дава Карла Блайкер в Дойче Веле.

Броени дни след началото на войната в Украйна руският президент Владимир Путин издаде заповед, която ужаси целия свят: "Нареждам на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб да приведат в готовност силите за сдържане".

Най-големият ядрен арсенал в света

"Силите за сдържане", както ги нарича Путин, включват и ядрените оръжия. Именно поради това заповедта му породи тревога от възможна ескалация във войната срещу Украйна.

Оттогава насам експертите гадаят до какви конкретни промени в руската военна стратегия би могло да доведе това. "Все още не е ясно какво означава тази повишена готовност", коментира експертът по ядрените технологии Ханс Кристенсен. "Налице са спекулации, че може да се има предвид повишаване на готовността на ядрените командни и контролни системи, за да са по-добре подготвени, ако бъде дадена заповед за обстрел. Имаше и сведения за повишена активност на ядрените подводници, но не е ясно дали тя излиза извън рамките на нормалното."

По информация от различни източници през 2021 година Русия е разполагала с над 6250 ядрени бойни глави. Така излиза, че тя е страната с най-големия ядрен арсенал в света, следвана от САЩ с 5500 ядрени бойни глави.

1760 от руските бойни глави са "бракувани" и чакат да бъдат демонтирани, твърдят от независимата организация "Arms Control Association" със седалище в САЩ. От което следва, че Москва разполага с над 4490 активни ядрени бойни глави. Не всички обаче са напълно готови за изстрелване в рамките на минути, ако правителството разпореди ядрен удар, казват още американските експерти.

През септември 2021 година Русия е разполагала с 1458 ядрени бойни глави на интерконтинентални ракети, на базирани на подводници балистични ракети и на стратегически бомбардировачи. Това са най-актуалните данни, представени в рамките на споразумението между САЩ и Русия за намаляване на ядрените въоръжения. Споразумението предвижда данните да се актуализират на всеки шест месеца.

Кремъл заяви, че повишената готовност на ядрените сили е реакция на изявления на Запада за възможна конфронтация между руски войски и части на НАТО. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече подобни изявления "напълно неприемливи", но така и няма яснота кои изявления визира той, след като нито един представител на Запада не е говорил за нападения на НАТО срещу руски войски.

Експертите предполагат, че със заповедта за привеждане в готовност на ядрените сили Путин иска да напомни на света, че Русия е ядрена сила, която не бива да бъде предизвиквана. Стъпката може да се дължи и на недостатъчните военни успехи при досегашната инвазия в Украйна, казва швейцарският оръжеен експерт Марк Фино. "Положението в Украйна не е толкова ясно и еднозначно, колкото си е представял Путин. Това може и да е причината, накарала руския президент да изпита потребност да напомни за ядрените оръжия на своята страна", добавя Фино.

Но каквато и да е причината за реакцията на Путин, неговата ескалираща реторика не е изненадваща, посочва Бен Ходжис, бивш генерал от армията на САЩ. "На Путин не му е струвало нищо да заплаши с използването на ядрено оръжие. Но ако наистина предприемат тази ужасна стъпка - да използват атомно оръжие, независимо дали голямо или малко, на Путин и на Русия това ще им струва всичко."

Както припомня експертът Ханс Кристенсен, руските стратегически ядрени ракети с далечен обсег могат да достигнат всяка точка на земното кълбо. Но ядрен удар от страна на Русия с висока степен на сигурност ще бъде последван от ответна реакция от САЩ или друга западна ядрена сила. А това означава катастрофални последици за целия свят.

Четирите случая, в които Русия би могла да прибегне до ядрените си оръжия

Трябва да се знае обаче, че поставянето на руските "сили за сдържане" в режим на готовност не е последният ход преди евентуална атомна война. Руската ядрена доктрина, одобрена от самия Путин през 2020 година, определя четирите случая, в които страната би могла да прибегне до своите ядрени оръжия: ако срещу Русия или срещу неин съюзник бъдат изстреляни балистични ракети, ако врагът използва ядрени оръжия, в отговор на нападение срещу руско ядрено съоръжение или като реакция на атака, която заплашва съществуването на руската държава. Нито едно от тези условия не е изпълнено в сегашната ситуация.

Според експерта Кристенсен засега е крайно невероятно да се стигне до ядрена атака от страна на Русия. "Освен ако Русия и НАТО не се окажат в директна военна конфронтация, в която Русия търпи поражение", допълва той. Експертите смятат за крайно невероятно и предприемането на ядрена атака срещу Украйна, която нито е членка на НАТО, нито притежава атомни оръжия.