Проблемите, свързани със свободата на словото, не са нови през този век, но феноменът на властта, даден на гигантите на социалните мрежи, наистина е нов

Мащабна политическа цензура и „чистка“ на несъгласните с „партийната линия“ – всичко това се случва пред очите ни в САЩ. Основните инструменти за настройка на информационното поле са се превърнали в социални мрежи: Facebook, Twitter и други подобни. Хора, които никога не са били избирани от никого и не са контролирани от никого, изведнъж спечелиха огромно политическо влияние. Как се случи това, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Президентските избори в САЩ показаха, че социалните медии предоставят не само отлична възможност за мобилизиране на електората, но и инструмент за политически мотивирана цензура. Цензурата от големи технологични компании като Google, Facebook, Twitter далеч надхвърля обичайното пристрастие. Пред нас е ново ниво на манипулация и социален контрол по модела на Оруел.

Основните представители на Big Tech засилиха агресивната си операция по цензура преди президентските избори в САЩ, по време на изборния ден и след това в опит да контролират публичните политически дискусии и дебати. Ако през 2016 г. инкриминиращи файлове на лаптопа на Антъни Винер (виден представител на Демократическата партия, съпруг на съветника на Хилари Клинтън Хума Абедин) помогнаха за поражението на Клинтън на президентските избори, подобна ситуация около скандала с лаптопа на сина на Джо Байдън Хънтър в навечерието на президентските избори през 2020 г. беше цензурирана от социалните мрежи и масовите медии. Материалите на New York Post, че Джо Байдън като вицепрезидент е ръководил външната политика на страната в съответствие с бизнес интересите на сина му, бяха блокирани в социалните мрежи. Те се превърнаха в новите самоназначени арбитри на съдбата на неудобните факти и гледни точки.

Само за последните дни на цензура от страна на Facebook и Twitter бяха подложени както самият Доналд Тръмп (а това означава повече от 100 милиона души и представители на медиите, следящи президента на САЩ в социалните мрежи), така и редица негови симпатизанти и просто хора, които имат свое мнение за случващите се зад океана събития. Бяха замразени акаунтите в Туитър на консервативния републикански политик Мат Макковиак и на двукратния носител на наградата Еми и водещ на Fox Business Мария Бартиромо. Всички тези хора отбелязаха странността на преброяването на гласовете в Мичиган и Уисконсин, където бяха подадени десетки хиляди гласове почти едновременно за Джо Байдън.

Освен това Twitter цензурира материали на изданията Federalist и Daily Wire, посветени на темата за избирателните нарушения в полза на демократите. Бе блокиран и акаунтът на изпълняващия длъжността ръководител на митническата и граничната служба на САЩ Марк Морган, който счита, че строителството на стената с Мексико ще помогне за укрепването на националната сигурност.

Facebook затвори 300-хилядната група Stop the Steal, която организира митинги срещу „откраднатите“ президентски избори в САЩ. Социалната мрежа цензурира стотици публикации в групи, обединяващи руско-американски евреи - поддръжници на Тръмп, в отговор модераторите на групите нарекоха тази стъпка дискриминационна и нарушаваща свободата на словото.

Не изостават и други онлайн-платформи, оказващи подобни услуги в глобалната мрежа. Изключително популярният TikTok премахна видеоклип на група, наречена Republican Hype House, за който се твърди, че съдържа "невярно твърдение" за нередности при преброяването на гласовете в Мичиган. Популярният интернет форум Reddit затвори r / The_Donald's chat room, който събира многобройни привърженици на републиканците, но не цензурира секции, призоваващи за насилие срещу полицаи, или с думите на аятолаха на Иран Али Хаменей за необходимостта от унищожение на Израел. Междувременно платформата Mailchimp, използвана от много предприемачи и политици за изпращане на масови имейли до клиенти, поддръжници и медии, заяви, че сега по свое усмотрение ще проверява фактите в имейлите за „невярна, неточна или подвеждаща“ информация.

Излишно е да казвам, че социалните мрежи не са обект на никаква цензура срещу Джо Байдън, неговата партньорка Камала Харис, адвоката на кандидата за президент на Демократическата партия Боб Бауер и многобройните им поддръжници в масовите медии. Техните туитове не са маркирани като „подвеждащи“, „недостоверни“ и други подобни, въпреки че демократите, както и републиканците, обявяват победа преди приключването на преброяването на гласовете.

Черешката на тортата на буйството на демократическата цензура бе решението на MSNBC, ABC, CBS, CNBC и NBC да спрат прякото излъчване на действащия американски президент, в което той говореше за нередностите при гласуването.

Всъщност водещите американски телевизионни канали се присъединиха към колегите си от Big Tech, пренебрегвайки Първата поправка на Конституцията на САЩ, която гарантира, наред с други неща, свобода на словото, и се ангажират да определят самостоятелно кое е вярно и кое - не.

„Кой си ти Туитър, че да решаваш за американците какво трябва да чуят?“, зададе въпрос към генералния директор на онлайн платформата Джак Дорси сенаторът-републиканец Тед Круз. Носителят на три "Оскара", режисьорът Оливър Стоун, който трудно може да бъде заподозрян в съчувствие към републиканците, наскоро обяви, че му е писнало от "ирационалната цензура" на демократите. Консервативната активистка Кандис Оуенс обяви плановете си да заведе дело срещу независимите партньори на Facebook за проверка на факти - USA Today и Lead Stories Fact Checker, обвинявайки ги в пристрастност и цензура.

Big Tech твърди, че е похарчил милиарди долари през последните няколко години за инфраструктура и алгоритми за етикетиране на „подвеждащо съдържание“, въпреки че първоначално социалните медии не са били предназначени за редакционни функции и изглежда, че и до днес се справят зле. Twitter, Facebook и YouTube спират да бъдат черна дъска, когато вземат тебешир и се опитват сами да разберат кое е добро и кое не.

Защо протестиращите, изискващи преглед на резултатите от президентските избори в Беларус, се радват на тяхната подкрепа, докато привържениците на Тръмп, които искат да излязат на митинг в защита на прозрачността на гласуването – не?

В защита на своите действия заради цензурата на сюжета за корупцията на семейство Байдън от Ню Йорк Пост, Twitter публикува официално изявление, позовавайки се на политика за "хакнат материал", която "забранява използването на нашата услуга за разпространение на съдържание, получено без разрешение". Но всеки, запознат с основите на журналистиката, разбира, че това оправдание изглежда съмнително. Ако медиите последователно подкрепяха това решение, тогава много от най-известните разследващи журналисти в света, използващи изтичания на WikiLeaks и данните на Едуард Сноудън за корупцията в Пентагона и военните престъпления в САЩ, ще бъдат забранени. Най-важната функция на пресата е да проверява и възпроизвежда изтекли материали в обществен интерес и политическата корупция със сигурност попада в тази категория.

Технологичните гиганти прокарват глобалистката програма не само в САЩ, но и в Европа. В края на януари 2020 г. испанската консервативна партия Vox - третата по големина в страната и все по-често разглеждана като единствената ясна алтернатива на левицата в правителството - откри, че нейният акаунт в Twitter с над 420 000 последователи е бил блокиран. Причината е, че нейният лидер Сантяго Абаскал сравнява включването на джендър образованието в учебните програми за начални училища в Испания с „пропагандата на педофилията“. Профилът в Twitter на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан също стана жертва на блокиране.

През 2017 г. Facebook въведе механизъм, наречен проверка на фактите, който проверява генерираното от потребителите съдържание. Тази операция често се възлага на външни организации, чиито дейности понякога са открито подривни. Например в руския сегмент на социалната мрежа е достатъчно да си припомним скандалите с блокирането на публикации и снимки, посветени на празника на Деня на победата. Въпреки стотинките (по световни стандарти) глоби от няколко милиона рубли за отказ да локализират съхранението на данните на руснаците навреме, Twitter и Facebook не бързат да се съобразят с решението на руските съдилища и да ги изплащат. В същото време те публикуват в информационното поле явно противоречиво антируско съдържание, модерирано от балтийските държави и Грузия. Всичко това, без съмнение, повдига въпроса за необходимостта от засилване на държавния контрол върху дейността на чуждестранните социални мрежи в Русия.

Класическият либерален подход е, че Twitter и Facebook трябва да имат силата да регулират платформите си, както сметнат за добре, тъй като се управляват от частни компании. Това би било така, ако не бяха извършили категорична цензура, като се превърнаха в очевидни монополисти, когато поради липсата на алтернативи потребителите просто нямат избор.

Придобиването от Facebook на Instagram (и WhatsApp) е чудесен пример. Ако Instagram трябваше да остане независим конкурент, Facebook щеше да се наложи да използва алгоритмите си за проверка на фактите по-предпазливо от страх да не загубят потребители, но вместо здравословна конкуренция, Facebook просто си купи другата платформа.

Законът за гражданските права (1964 г.), приет от федералното правителство на САЩ, означава, че публичните пространства не могат да дискриминират хората въз основа на раса, пол, религия, държава, национален произход и др. Техническите гиганти и услугите, които предоставят, също са станали публични пространства, но не и за спане, хранене или пазаруване.

Социалните медии се превърнаха в нова публична платформа за изказване на мнения и диалог, но днес изглежда, че технологичните тирани са изкупили цялото имущество около публичната платформа и след това обявиха, че никой не може да влезе в нея, без да премине през тяхната цензура.

Никое физическо или юридическо лице не трябва да има такъв пълен контрол върху конституционното право на глас в свободно общество. Ето защо Тръмп и републиканците настояват за отмяна на раздел 230 от Закона за телекомуникациите на САЩ (1996), който е в основата на голяма част от съвременната интернет екосистема. Раздел 230 предоставя на базираните в САЩ интерактивни компютърни услуги имунитет срещу отговорност за генерирано от потребителите съдържание. Социалните мрежи обаче не носят отговорност за премахването на съдържание, което считат за нежелано. Разрешението да премахват нежеланото съдържание, както сметнат за добре, позволява на социалните медии да управляват уебсайтове, без да поемат рисковете, които имат традиционните медии.

Раздел 230 създава ситуация, при която традиционните вестници трябва да се конкурират с онлайн платформи, които не носят отговорност за тяхното съдържание, дори ако получават приходи от реклама. Нито Facebook, нито Twitter не носят отговорност за вашите публикации или туитове, но все пак събират приходи от реклами, като редовно допускат изтичане на потребителски данни. Междувременно традиционните редакции използват множество пластове редакционен надзор, когато гледат съдържание, създадено от техните журналисти, и всички тези хора трябва да получават заплата. Не е изненадващо, че между 2008 и 2020 г. само редакциите в САЩ съкратиха половината от персонала си.

Суровата реалност е, че изпълнителните директори на Twitter и Facebook Джак Дорси и Марк Зукърбърг, двама неизбрани леви милиардери и техните служители, цензурират в световен мащаб, като се намесват ежечасно в живота на стотици милиони хора по света. Но отговорът на предизвикателствата на все по-разделения свят не трябва да бъде по-строги ограничения върху свободата на словото. За съжаление днес не можете да се доверите на компаниите в социалните медии, които не спазват собствените си правила. Независимо дали става дума за алгоритми или за отделни модератори, социалните медии показват пристрастия, които стават все по-очевидни.

Проблемите, свързани със свободата на словото, не са нови през този век, но феноменът на властта, даден на гигантите на социалните мрежи, наистина е нов. Пред нашите очи израсна глобално чудовище, което се контролира за собствените им интереси от доста конкретни хора, които не се контролират от неговите потребители.