Броят на инфекциите расте. Но вместо да се плашим от апокалиптични фантазии и да слагаме под ключ цели държави, трябва да предприемем няколко практични мерки. Вирусът няма да изчезне, но няма и място за паника

Това пише в своя коментар  Бернд Ригерт, публикуван от Дойче Веле

От няколко седмици броят на заразените с коронавирус в Европейския съюз се увеличава. Редица вирусолози, а и много журналисти тръбят за взрив на инфекциите и предричат втора вълна, която щяла да е много по-сериозна от първата. Ако се доверим на данните от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията в Стокхолм (ECDC), ще видим, че няма основания за подобна паника.

От тези данни се вижда, че броят на инфекциите не расте навсякъде в цяла Европа, а само в десетина огнища, които могат да се локализират. В по-голямата част от ЕС броят на новите инфекции се задържа на относително ниско ниво.

Задача на политиците и на здравните системи е да изолират огнищата на зараза и да прережат веригите от инфекции, които тръгват оттам. За целта биха могли да се въведат ограничени мерки за сигурност, както направиха в Барселона, Лисабон, Люксембург или Антверпен. Цялостен локдаун или затваряне на границите на цели държави е напълно ненужно. Не пътуванията са проблем, а поведението на хората на конкретни места в чужбина или в родните им страни.

Вместо да затваряме граници, което е най-лесната работа, би трябвало да се увеличат капацитетите за масово и редовно тестване, така че огнищата на зараза да се откриват възможно най-рано. Проверката на пристигащите от чужбина по германските граници е само част от онова, което трябва да се извърши. А подобно тестване би трябвало да се прави по всички вътрешни и външни граници на ЕС.

Туристите не са по-заразни от другите

Пътуващите не са по-опасни от празнуващите младежи в Берлин, от учениците в някой малък град или от работниците в някоя кланица.

Както казват вирусолозите, нови взривове на Ковид-19 могат да се появяват навсякъде. И това няма нищо общо с държавните граници или пък с националността на хората. С други думи - учениците, студентите и преподавателите, които се завръщат след лятната ваканция в училища и университети, би трябвало редовно и начесто да се тестват. Същото важи за детските градини, за служителите в големи и малки фирми, за администрацията, властите, болниците и домовете за възрастни хора.

Ясно е, че това ще представлява голямо усилие. А за толкова много тестове са нужни и много пари. Вярно, но в дългосрочен план ще излезе по-евтино, отколкото ако отново да бъде поставено цялото общество под карантина. Европа не може да си позволи втори или трети мащабен локдаун. Един поглед към ужасяващите показатели в икономически план стига, за да бъде разбрано това: само в Германия икономическият спад при първата вълна през март и април е бил от 10%. Подобно нещо не бива лекомислено да се провокира.

Има и друга причина, която показва, че няма място за паника. Данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията сочат, че т.нар. свръхсмъртност (т.е. смъртните случаи, регистрирани над обичайните показатели) е на относително ниско ниво. Междувременно в болниците на държавите от ЕС вече би трябвало да има достатъчно капацитет и интензивни легла, за да могат да бъдат лекувани  заразените с коронавирус. А там, където това още не е факт, трябва да се предприемат съответните действия. Всичко това определено ще е по-евтино, отколкото икономиката отново да бъде запратена в глуха улица.

А останалата част от света?

Със спокойствие и умереност ще трябва да преодолеем втората, третата и всяка следваща локално ограничена вълна от пандемията. Ефикасна ваксина, която би могла да защити цялото население, не се задава, а може и никога да не бъде създадена. Ще трябва да живеем с вируса, без постоянно да се стряскаме от апокалиптични фантазии. Хора ще продължат да се заразяват, ще продължат и да умират от вируса. Но и това не бива да бъде причина за паника в Европа.