ДНСК обяви, че няма да разреши изграденото съоръжение да се ползва за стаи или складове, разкрива "24 часа"

В петък на място отиде шефът на ДНСК Иван Несторов по разпореждане на премиера Бойко Борисов. То дойде след поисканата от Върховната прокуратура незабавна проверка на законността на строеж на инвеститора “Алепу вилидж” между нос Свети Тома и т.нар. шофьорски плаж.

Прокуратурата се задейства заради публикации, че укрепителното съоръжение по-скоро прилича на сграда. Споменавали се асансьорна клетка и стълбище. Това поставяло въпроси дали издаденото разрешение за строеж отговаря на построеното. За строежа сигнализираха еколози и граждани, според които там се строял хотел.

Разрешителното за строеж е издадено от община Созопол през 2018 г. То обхваща два етапа - укрепване на свлачище и изграждане на хотелски комплекс “Алепу вилидж”. Първата проверка бе на 3 юни, направи я РДНСК в Бургас. Тя установи, че няма извършени нарушения от страна на инвеститора и че действително става дума за укрепване на свлачище.

В петък Иван Несторов потвърди, че помещенията, които са изградени в обекта, няма да се ползват, защото ще бъдат затворени от бъдещия ваканционен комплекс. “Ако все пак се окаже, че обектът няма да се ползва по предназначение - като укрепителен, то той няма да бъде въведен в експлоатация. Когато дойде време за приемателна комисия, се прави оглед. Ако тези обеми (пространствата, които приличат на стаи в новия строеж - б. а.) са със сменена функция и вече представляват стаи, складове или нещо друго, тогава обектът няма да се въведе в експлоатация”, каза Несторов.

И уточни, че ДНСК не се занимава с проектите на укрепителните съоръжения, които могат да бъдат кухи, вертикални или други. В случая с Алепу инвеститорът похарчил 1 млн. лв. в съоръжението, което е с плочогредова конструкция, обясни Несторов. Той припомни, че строителството на Алепу е спряно със заповед от 14 февруари 2019 г.

Всъщност изпълнените до момента дейности по обекта са единствено в рамките на първи етап от одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж. При него се извършва само укрепване на свлачището, коментираха строителни инженери.

Строежът е въведен в експлоатация с държавна приемателна комисия на 13 февруари от ДНСК. Това означавало, че всички дейности са завършени по предвидения в закона ред.

Изградена е и укрепителна стена към намиращия се в съседство курортен комплекс и подпорна по границата на парцела към бреговата ивица. След товаса направени контролни измервания и оценки от инженер-геолог и проектантите за доказване на ефекта от укрепването.

Самото свлачище е регистрирано още през февруари 2009 г. В продължение на 10 години заради него пропада пътят край плажа, което застрашава живота на преминаващите хора. Заплашена е и намиращата се в непосредствена близост пречиствателна станция.

По проекти според издадените разрешителни след завършване на първия етап и укрепване на свлачището предстои да се построи курортен комплекс в рамките на имота. Разрешеното застрояване е до 10 метра, което означава, че сградите няма да са на повече от 3 етажа. А изграденото укрепително съоръжение сега ще послужи за основа на бъдещите постройки.

Проф. Божидар Божинов: Сградите са допустими

Божидар Божинов е доктор на техническите науки и професор по геозащита към Минно-геоложкия университет. През декември 2019 г. е удостоен с титлата “доктор хонорис кауза” на УАСГ. Той е световноизвестен учен в областта на земната механика, геотехниката, подземното и геозащитното строителство. Автор и съавтор е на повечето български нормативни документи в геотехниката. Има над 150 научни публикации в България, Австрия, Германия и Япония.

- Проф. Божинов, укрепването на свлачището в местността Алепу край Созопол породи много емоции. Какви са нормативните изисквания за подобен тип съоръжения в България?

- Нормативните изисквания са описани в Наредба №12 от 2000 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз съм неин автор. Допускат се различни видове укрепителни съоръжения. Едно от решенията е да бъде със сграда, която играе подпорна функция. В наредбата това е описано чрез фигура 6. За да го включа като решение, бях провокиран от голямото свлачище през 1997 г. при спирка “Панорама” при Златни пясъци. Тогава земната маса се беше свлякла и унищожила разни гаражи отдолу, но свлачището и теренът беше спрял, подпирайки се в сграда. Такова решение - хотел да играе противосвлачищна функция, има и в курорта Св. Св. Константин и Елена.

- Според вас законна и допустима ли е тогава постройката на Алепу?

- Административно не мога и не ми е работа да се произнасям. Но чисто технически - като експерт смятам, че сграда, която играе и укрепваща, стабилизираща функция, е едно напълно допустимо и целесъобразно решение. Няма нищо лошо освен укрепваща роля да има и допълнителни предназначения. Да уточним, че категорично не става въпрос за постройка на плажа, тя е на терена. А той, както казах, е изключително ерозирал и имаше безспорна нужда от едно укрепително съоръжение. Всъщност там е комбинация между ерозия и свлачище, има т.нар. прахови почви, които под влияние на водата и атмосферата са много нестабилни и теренът се разяжда непрекъснато.

Отново повтарям - тук трябва да говорим, че постройката е сграда, която играе защитни и укрепващи функции, допустима от Наредбата за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни терени.

- Възможно ли е сондажите да са предизвикали свлачищните процеси в района, каквито твърдения има?

- Абсурд. Сондажите не могат да предизвикат свлачище. От много време там има ерозия. Казах ви, че дори пътят щеше да се скъса, наложително беше укрепване. Да, подпорните съоръжения могат да са най-различни - подпорна стена, пилоти, но може и сграда. И защо да не е сграда? Разбира се, тя трябва да е съответно оразмерена да поеме този натиск. Сградите като конструкция имат площ и тегло, фундиране, пилоти. Не са в противоречие с наредбата и от практическа гледна точка са едно целесъобразно и стабилно съоръжение, което не стъпва на плажа.