Надежда Йорданова посочи девет случая за отстраняването на главния прокурор

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще трябва да разгледа частично и случая „Жоси“, посочен в предложението на министъра на правосъдието в оставка Надежда Йорданова за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Това определи окончателно петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Върховните съдии Диана Добрева (председател), Галина Солакова, Павлина Найденова (докладчик), Калина Арнаудова и Хайгухи Бодикян отхвърлиха жалбата на Йорданова срещу определението на тричленния състав, с което беше потвърден отказът на ВСС да обсъди в цялост всичките девет казуса, посочени в нейното искане, пише "Лекс"

Искането на Надежда Йорданова беше внесено в началото на март тази година и в него тя изброява девет случая, по които действия или бездействия на главния прокурор според правосъдния министър обосноват извод, че той е извършил „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“, а това е основание за освобождаването му от поста (чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията).

На 4 април ВСС допусна до цялостно разглеждане пет от тях – казусите с полицейското насилие на протестите през 2020 г., „Осемте джуджета“, „Емилиян Гебрев“, за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортните престъпления. Частично бяха допуснати случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“ и коментари на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. Единственият изцяло недопуснат случай беше „Жоси“. Мотивите на ВСС бяха, че част от твърдените нарушения не са извършени в рамките на мандата на Гешев, а „Жоси“ пък е от много по-отдавна.

Надежда Йорданова обжалва пред ВАС отказа на съвета да допусне до разглеждане в цялост всички случаи, които сочи в своето предложение. Първата инстанция задължи ВСС да се произнесе частично и по случая „Жоси“. Съдът посочи, че трябва да бъдат обсъдени действията и бездействията на Иван Гешев по този казус след датата, на която е встъпил като главен прокурор – 18 декември 2019 г. Според ВАС няма как да бъде търсена отговорност на някой от „тримата големи“ в съдебната система за събития отпреди встъпването им, защото техните качества са били преценени при избора им и няма как решенията за това да бъдат ревизирани и отхвърли жалбата на Йорданова в останалата част.

Сега петчленният състав на ВАС изцяло потвърждава определението на първата инстанция.

В мотивите си върховните съдии отбелязват следното: „Отговорността по чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ, включително за лицата по ал. 2 (председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор), е за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Следователно отговорност за системно неизпълнение на служебните задължения на главния прокурор, които са различни и несъвпадащи със задълженията на зам. главен прокурор, както и за действия накърняващи престижа на съдебната власт може да се търси от главния прокурор за действия в това му качество“.

ВАС се аргументира и с решението на Конституционния съд, в което се казва, че министърът на правосъдието може да иска отстраняване на тримата големи в съдебната система. Според мотивите на КС Конституцията установява статуса на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор с оглед на три качества: на магистрати (общото название за конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на ВКС, ВАС и прокуратурата) и на членове по право на ВСС (определяни по специфичен конституционно закрепен начин представители на съдебната власт) и следва да се приеме, че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са дерогирани от изрично посочени правила за по-специфичното (висши представители на съдебната власт членове по право на ВСС).

„Съгласно мотивите на решение по к. д. № 17/2021 г. на КС председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение. Същевременно организационно те заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт. Провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители. Записаното в мотивите на КС, че се имат предвид провинения извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители означава, че следва да са извършени в това им качество“, посочва ВАС.

И изтъква, че в този случай трябва да се преценят действията на Гешев, след като е встъпил като главен прокурор и в тази част решението на ВСС е законосъобразно.

Определението е окончателно.

Искането на Надежда Йорданова за отстраняването на главния прокурор е второ поред. На 16 юли м.г. Янаки Стоилов внесе в съвета своето искане като в него посочи четири основания за отстраняването на обвинител №1. Става дума за избирателно разгласяване на данни от досъдебни производства, като Стоилов посочваше разговори на президента Румен Радев с шефа на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков, както и за огласените разговори на обвиняемия бизнесмен Васил Божков с депутат и журналист. Второто основание беше за изказвания на Гешев, с които е показал предубеденост и е нарушил презумпцията за невиновност спрямо бизнесмена Пламен Бобоков. Заради това дело и връзката на Бобоков с президентския секретар Пламен Узунов, имаше акция в президентството, при която той беше задържан. Според проф. Стоилов тук главният прокурор е показал различен критерий, в сравнение със случаите на изтекли записи и снимки на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и с неоснователно използване на служители на Бюрото за защита. Последното основание беше за пренебрегване на принципа за случайно разпределение на делата чрез създаване на специализирани отдели в СРП и СГП, в чието кадрово окомплектоване участват командировани прокурори и това според Стоилов поставя под въпрос независимостта им.