Цените в Турция не спират да растат, както и недоволството на хората. Въпреки страха от репресии, все повече турци излизат по улиците и настояват за оставката на правителството

Цените в Турция не спират да растат, както и недоволството на хората, пише Карин Зенц за Дойче Веле. Въпреки страха от репресии, все повече турци излизат по улиците и настояват за оставката на правителството.

Обменните бюра дебнат на всеки ъгъл в Истанбул, а напоследък пред тях се вият опашки. За чуждестранните гости изгодните обменни курсове са истинска радост, за турците обаче те са проклятие. И все по-често ще ги чуете да изричат две думи: "Hükümet Istifa!" - Правителството да си ходи!

Хората вече излизат на протести: в Анкара, Истанбул, Измир, дори в югоизточна Турция. Според медиите, край Босфора и в столицата към демонстрантите се присъединяват и студенти от елитните университети. Полицията вече предприема ответни мерки. Край прочутия площад "Таксим" в Истанбул, където през 2013 година се развихриха масови протести срещу управлението на Ердоган, сега са приготвени метални заграждения, а в Коджаели е бил арестуван журналист.

Между страха и недоволството

Разговаряме със Седат, келнер в Истанбул, който подкрепя протестите. "Трябва да се чуе гласът на народа! Да протестираш не е престъпление, нали?", казва той, макар че лично предпочита да не излиза на улицата. "Имам жена и деца вкъщи. По-добре не..."

Много хора в Турция живеят на минималната работна заплата от 2800 лири месечно. В началото на годината това бяха 300 евро, но девалвацията ги изяде и сега вече са по-малко от 200. В същото време цените непрекъснато растат. Официално инфлацията възлиза на около 20 процента, но критично настроени експерти смятат, че е много по-висока.

Дениз се връща от магазина - изглежда уморена. Става все по-трудно да се справяш при тези цени, въздиша домакинята. "Всичко поскъпва: храната, отоплението, токът, на децата разноските за училище и за дрехи. Вижте за какво платих 30 лири: за един хляб, шест яйца и няма и килограм картофи", жалва се Дениз и ни показва съдържанието на пластмасовата торбичка.

Независимо от това 49-годишната жена не е сигурна дали уличните протести са най-правилното решение. "Честно казано и аз бих излязла, но пък така рискуваме страната ни да потъне в хаос", казва Дениз. Нейната философия гласи: "Аз протестирам само в мислите си и търпеливо чакам следващите избори. Тогава ще изразя протеста си по демократичен начин, с избирателната бюлетина."

Опозицията настоява за предсрочни избори

Ахмет Давутоглу, бивш премиер и някогашен съпартиец на президента Ердоган, също смята, че вместо протести, трябва да има избори. И настоява за тяхното бързо провеждане. Давутоглу отдавна мина в опозиция. Али Бабакан също. Той напусна Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и основа своя формация. Сега се обръща към президента с настойчивия призив най-после да се оттегли.

Но Ердоган дори не помисля за предсрочни избори. "Говорят си за предсрочни избори, но изборите са насрочени: през юни 2023 година. Мина времето когато гласувахме на всеки 15-20 месеца. Да не сме някаква бананова република?", смята президентът.

Но през 2018 година самият Ердоган обяви предсрочни избори, избързвайки с година и половина.

Напрежението в Турция расте

В Туитър вече се води политическа битка. Привържениците на правителството се обединиха под хаштага "Защитаваме нашата държава", а опозицията им отговаря с "Правителството да се оттегли, избори веднага!". Тази кампания се подкрепя от Али. "В тази страна трябват бързи промени. Избори веднага, а не чак след година и половина", казва Али.

Кога ще са изборите - за истанбулския дюкянджия Екрем това няма значение. Той е убеден, че грешката е в системата - в президентската система, която Ердоган въведе през 2018. "Един отделен човек просто не може да знае всичко. Когато цялата власт попадне в ръцете само на един човек, тогава работата става лоша", казва Екрем.

Али не смее да изрича името на Ердоган, но независимо от това уличните протести са ясен знак и отчетлива критика точно срещу президента. Мнозина турци днес се боят да изкажат мнението си публично, но демонстрантите преодоляват този страх, те поемат риска.

На следващата сутрин се събуждаме с новината, че цената на бензина отново се е вдигнала. И отново ще има протести.