6 месеца след клетвата - вот на недоверие

Кабинетът на Кирил Петков е изправен пред сложна парламентарна ситуация, която ще е решаваща за бъдещето му.

Или правителството на "Продължаваме промяната" ще влезе в историята с рекордно бърза загуба на доверие на фона на кабинетите, формирани след 1989 г., или ще оцелее на ръба на пропастта, която "Има такъв народ" разтвори, пише "Булевард България".

Ако се повтори ситуацията от 16 юни, когато ИТН успя да обедини общо 125 гласа и отстрани Никола Минчев като председател на 47 НС, Кирил Петков ще трябва да подаде оставка.

Ако Народното събрание все пак отхвърли вота на недоверие, ново предложение за сваляне на правителството на същото основание не може да се прави в следващите 6 месеца.

Каква ще е хронологията на вота?

Вотът на недоверие е процедура, която е разделена на две части - разисквания и гласуване, което трябва да се случи не по-рано от 24 часа след приключване на дебатите.

Денят на дебатите ще бъде 21 юни (вторник), въпреки че вносителите от ГЕРБ поискаха това да се случи на извънредно заседание в неделя, т.е. колкото може по-бързо.

Временният председател на 47 Народно събрание Мирослав Иванов отказа да изпълни това условие на ГЕРБ, а и правилникът на НС не го задължава. Разискванията по вота трябва да започнат не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 дни след постъпването му на 15 юни.

Сряда вечер (22 юни) е най-ранният момент, в който парламентът може да гласува за или против правителството.

Какво ще се случи в деня на вота извън Народното събрание?

Пред парламента ще се проведе шествие за подкрепа на правителството от 18:30 ч. Организаторите посочват, че политическата криза поставя обществото пред избор между "демокрация или авторитаризъм, свобода или подчинение, смелост или страх", като те застават на страната на Кирил Петков и Асен Василев срещу връщането на власт на "джипки и каскети".

Костадин Костадинов, който нарече гражданите "фашистка измет" гражданите, подкрепили Никола Минчев на 16 юни, реши да свика контрапротест и призова "всички сънародници, които не искат България да бъде превърната в Украйна, да излязат по време на вота на недоверие".

Обидите му доведоха до бурни реакции, които ескалираха до физическо спречкване между Хамид Хамид и Настимир Ананиев.

Какво е основанието за вота на недоверие?

59 депутати от ПГ на ГЕРБ-СДС искат оставката на кабинета "Петков" заради "провала на правителството във финансово-икономическата политика". За разлика от вота срещу Никола Минчев - този път под проекта не се виждат подписите на представители на други партии, макар че ДПС, 19-те от ИТН и "Възраждане" също искат оставката на Петков.

Мотивите са описани в обем от 10 страници от вносителите, като обхващат обвинения към Министерски съвет за заплаха за финансовата стабилност на държавата, некомпетентно и неадекватно управление на дълга, неправилни политики в актуализацията на бюджета, неовладяна инфлация, и "лобизъм, корупция и некадърност в сферата на енергетиката".

Това е официалната тема, по която ще се водят дебатите - тема, която Бойко Борисов и основните говорители на опозицията поддържат от Ден 1 на новата власт. Реалната причина за форсирането на вота от страна на ГЕРБ е свързана с ИТН.

Защо сега?

Вотът беше внесен на 15 юни - седмица след решението на Слави Трифонов да изтегли четиримата си министри и да прекрати участието си в управляващата коалиция. Реакцията на ГЕРБ закъсня - първоначално най-голямата опозиционна партия застана в пасивна роля, като призова Кирил Петков сам да подаде оставка заради фиаското с ИТН.

Ускоряването на процеса се случи дни след като се оказа, че ИТН също се разпада, а ПП вече разполага с подкрепата на част от техните депутати и министъра на спорта Радостин Василев.

Колко депутати са нужни за свалянето на Кирил Петков?

Поне 121 - това е задължителният праг от гласове в актива на ГЕРБ и компания, за да е успешен техният вот на недоверие. "Повече от половината от всички народни представители" е минимумът, който може да свали кабинета по своя воля.

Щом отстраниха Никола Минчев, не е ли ясно, че вотът на недоверие ще мине?

Отговорът засега не е сигурен. Процесът има три възможни изхода, като два от тях биха могли да завършат с провал на вота.

5 дни преди дебатите управляващите имат само 115 гарантирани гласа от ПП, БСП, ДБ и независимите бивши членове на ИТН.

Никола Минчев беше отстранен със 125 гласа от ИТН, ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС. Един от тях - Кирил Симеонов - вече не принадлежи на тази група, а обяви, че напуска ИТН. Потенциалният допълнителен "резерв" на опозицията е в ръцете на Делян Пеевски. Той е единственият депутат от 47 Народно събрание, който не присъства на гласуването срещу Никола Минчев.

Ако тази сума в актива на ГЕРБ се запази (или поне не падне под 121), Кирил Петков ще трябва да подаде оставка.

Това, на което се надява Петков, е, че в оставащите дни ще успее да разубеди достатъчно депутати от "Има такъв народ" да не подкрепят политиката на Слави Трифонов.

"Да не подкрепят Слави" в случая може да означава няколко хипотетични възможности:

- да гласуват в подкрепа на правителството на ПП

- да гласуват "въздържал се" на предложението на ГЕРБ

- да откажат да участват в гласуването в пленарната зала, или просто да не дойдат на работа.

Тежестта за събиране на гласовете за вота пада върху вносителите ГЕРБ. Те и поддръжниците им трябва да гарантират физическото присъствие и волята на 121 недоволни. Ако не го направят, вотът на недоверие е неуспешен.

Какви са сценариите пред правителството?

Хипотетично, кабинетът може да се "прероди" с чисто нова парламентарна коалиция - т.е. атаката на опозицията да се окаже победа за властта.

Други варианти биха довели до не особено щастлив режим на съвместно съществуване на правителство и парламент в открита война. Кабинетът може да продължи да работи в малцинство, но рискува да стане жертва на тотална институционална блокада и загуба на обществено доверие, ако не се сбъдне надеждата на Петков за привличане на активна подкрепа от нови отцепници от "Има такъв народ".

Още по-важно е това с оглед на предстоящото второ четене на актуализацията на Бюджет 2022. Под въпрос стои и евентуалната втора смяна в състава на Министерски съвет, за да може Гроздан Караджов, Теодора Генчовска и Александър Николов да бъдат сменени (все още не е ясно дали Радостин Василев ще се върне в Народното събрание като независим депутат).

Какво ще стане, ако вотът е успешен?

Кабинетът ще подаде оставка, но ще продължи да изпълнява функциите си, докато Народното събрание не реши друго.

Оставката би била последвана от консултации, свикани от президента, след които той ще връчи мандат отново на "Продължаваме промяната" като най-голяма по численост парламентарна група.

При евентуален отказ или неуспех в предложението на нов състав на Министерски съвет в рамките на 7-дневен срок, мандатът ще бъде възложен на втората по численост група - ГЕРБ.

Изборът на партията, на която президентът би могъл да даде трети евентуален мандат, се пада върху него. Ако не се постигне съгласие и в трите хипотези, Румен Радев ще трябва да назначи служебен кабинет и да насрочи нови избори.