Разследвания на БТВ показаха поредица от случаи на измами по така наречената схема „Запис на заповед“.

Във всички тях хора губят имуществото си, след като преди това са били длъжници, но на мним кредитор. Те се оказват осъдени и със запорирани средства, без изобщо да са знаели за така наречения дълг.

Оказа се, че по всички случаи участват едни и същи адвокат и частен съдебен изпълнител.

След разследванията Камарата на частните съдебни изпълнители лиши от права Иван Чолаков, Софийската адвокатска колегия изключи адвокат Симеон Миков, а омбудсманът Мая Манолова и депутатите решиха да направят необходимите поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предвиждат се около 70 поправки, вкл. сборът от таксите по изпълнението, събирани от ЧСИ за сметка на длъжника, както и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не надвишават 150 лв. за задължения до 1000 лв.

Според критиците на промените те ще спрат плащанията и ще се върнат мутренските години в начина на събиране на задълженията.

„Тези искания за изменения са нормални като позиция и на пръв поглед изглеждат твърде правилни и справедливи, но всъщност не са – коментира Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет. – Причината е, че се оказва, че този, който е потърсил правото си по съдебен ред и е получил съдебна защита, няма да може да възстанови всички разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, които е направил. Така се оказва, че изправната страна трябва да понесе неблагоприятните последици да не може да си възстанови всички направени разноски. Това води до очевидна несправедливост в обществото“.

По думите ѝ тази разпоредба „не намалява адвокатските възнаграждения, а всъщност казва, че независимо какви разноски си направил, длъжникът ще носи отговорност за разноски до 150 лв., без да държи сметка този длъжник физическо лице ли е или богато юридическо лице работодател“.

"Всеки у нас трябва да знае, че след като не си е изпълнил задължението, ще бъде осъден и ще си понесе санкциите за извършените разноски", посочи Гигова.

Според нея промените не водят до спиране на злоупотребите, а до разместване на ценности в обществото.

„Трябва да вземем решение дали искаме да имаме правова държава или не искаме да имаме правова държава. Защото в правовата държава този, който е предизвикал правния спор, който не си е изпълнил задължението, си носи последствията и трябва да плати разноски. Разноските имат две функции: първо, да те стимулират да платиш доброволно, защото тогава няма да платиш разноски, и второ – да възстановиш вредите във вид на направени разноски на страната, която ги е направила“.

Частните съдебни изпълнители също не одобряват промените, като посочват, че с тях работата им ще бъде блокирана.

Председателят на камарата им Георги Дичев коментира, че трябва да има съдебно изпълнение, но и то да бъде ефективно. "Всяка година у нас се завеждат стотици хиляди граждански и търговски дела и ако съдебното изпълнение не е ефективно, се връщаме в миналото, когато хората се съдеха с години и накрая получаваха съдебно решение, което може да си сложат в рамка, защото няма ефективни инструменти за изпълнение", каза той.

Дичев отчете, че всъщност ЧСИ не акумулират печалби от дребните задължения.

Трябва да се подхожда балансирано и разумно и да не се забравя, че във всеки процес има две страни, призова той и посочи, че за миналата година ЧСИ са възстановили на граждани 150 млн. лв. „Това е огромна сума. Представете си какъв огромен обем граждани са получили изпълнение, благодарени на ЧСИ“, каза Дичев.

Въпросът е, че когато не можеш да си възстановиш разноските, направени в хода на изпълнение, е нормално да потърсиш други способи за събиране. Те могат да бъдат и несъдебни. Тази разпоредба изглежда твърде справедлива, но не е такава, повтори Гигова.

За начисляването на такси от стотици левове от адвокатите тя посочи, че в ГПК има ясни правила, които ограничават отговорността за разноски, и това няма общо с договореното възнаграждение. „Лично моето мнение е, че трябва да се направи разграничение в скалите на възнагражденията“, каза тя.

За проблема с уведомяването на лица, че са длъжници Гигова коментира: „Законопроектът предвижда, че ако уведомяването е чрез залепване, то няма да доведе до правните последици, които има всяко друго уведомяване, и в този случай съдът дава указание да се предяви иск по общия ред и длъжникът да бъде призован като ответник в един бъдещ процес“.