Климатичните промени вече засягат все повече държави, включително и България

С всяка изминала година лятото става все по-горещо, което предизвиква въпроси за въвеждането на мерки за защита на работещите от високите температури. Един от тези въпроси е дали и в България трябва да бъде въведена така наречената "лятна сиеста". Терминът "сиеста", който буквално означава "шест часа", се използва за обозначаване на времето през деня, в което топлите страни спират работа, за да гарантират здравето на своите служители.

Темата е актуална и у нас, а по нея вече се изказаха председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева и главният експерт "Социален диалог" от Българската стопанска камара Жасмина Саръиванова. Според тях, българското законодателство вече включва мерки за защита на служителите при екстремни температури, но въпросът за "лятната сиеста" остава отворен.

"Ние сме задали в Кодекса на труда как работодателите са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия за труд на служителите си. Когато има такива необичайни температури, съответно да ги запознаят какво трябва да правят и да ги предпазят", посочи Василева. Тя подчерта, че законодателството ясно определя задълженията на работодателите в такива случаи, но практическата им реализация често остава проблематична.

Според Саръиванова българското законодателство е прецизно по отношение на мерките, които следва да се предприемат при горещини от работниците и работодателите. Тя обаче отбеляза, че въвеждането на "лятна сиеста" би изисквало сериозни промени в трудовото законодателство и организационните практики на компаниите.

Какви биха били последствията за бизнеса и икономиката?

Един от основните въпроси, който възниква при обсъждането на "лятната сиеста", е как това би се отразило на бизнеса и икономиката на страната. Спирането на работа за няколко часа през най-горещата част от деня може да има значителни последствия върху производителността и оперативните разходи на компаниите.

Въпреки това, някои експерти смятат, че ползите за здравето на служителите и намаляването на риска от инциденти и заболявания могат да компенсират тези негативни ефекти. Освен това, по-доброто здраве и по-малкото отсъствия по болест могат да доведат до по-голяма дългосрочна ефективност и удовлетвореност на служителите.