Обмислят връщане на разпоредби от Семейния кодекс от 1985 г., касаещи частта за осиновяването на деца.

Това стана ясно на брифинг след заседание на Националния съвет за закрила на детето, иницииран от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), предаде БГНЕС.

На днешното си заседание членовете на Съвета са разгледали и обсъдили новият закон за образованието, реформата в националните осиновявания, новите практики, свързани с насилието в училище, интегриран подход при проверки по правата на детето, интервенцията по отношение на случаите, които касаят трафика на деца.

В тази връзка Деница Сачева, зам.-министър на труда и социалната политика, коментира готвените промени в Семейния кодекс за осиновяването. Тя уточни, че тяхната цел не е улесняване на осиновяването от гледна точка на това този процес по някакъв начин да стане рисков за децата или кандидат-осиновителите.

„По-скоро говорим за промени за улесняване, дотолкова, доколкото имаме нови правила за начина, по който кандидат-осиновителите ще бъдат оценявани, за обучението, през което ще преминават, за възможността социалните услуги в значителна степен да дават възможност за оценка на родителски капацитет, работа с всеки един индивидуален случай”, поясни Сачева.

Тя обясни, че се предвижда и създаване на Национален съвет за осиновяване, който да е сходен с принципа на работа на Съвета за международни осиновявания, както и въвеждане на интегрирана информационна система, която да съдържа информация за децата и пълен регистър на кандидат-осиновителите, за да може да се подбира най-добрият кандидат за всяко едно дете от цялата страна. „Все още сме в диалог с Министерство на правосъдието и предполагам, че в края на август ще може да представим за публично обсъждане предложенията си”, добави Деница Сачева.

От своя страна зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева обясни, че частта от предложения, която Министерство на правосъдието подготвя, касае тайната на осиновяването или правото на детето да знае биологичен произход. „Подготвили сме текстове и изменения в закона, които ще предложим съвсем скоро. Може би и в частта припознаване също ще предложим изменения, за споровете за родителски права, което е много гореща тема. Възникват спорове в съдилищата, които се разглеждат с години и, от които децата страдат. Още не сме обявили промените в Семейния кодекс за обществено обсъждане, затова не мога да кажа каква конкретно ще бъде разпоредбата, но идеята ни е да върнем режима, който съществува в предходния Семеен кодекс от 1985 г.”, съобщи Мичева.

Според нея настоящата уредба се е оказала твърде свободна и се ползва за престъпни дейности, като например трафик на деца или продажба на бебета.

„Искаме да спрем това и затова смятаме да предложим на обществото старата уредба, която е действаща разумно и добре до 2009 г.”, каза още зам.-министърът на правосъдието.

От друга страна председателят на ДАЗД Офелия Кънева уведоми, че това е бил вторият за годината Национален съвет за закрила на детето, а до края на годината ще се проведе и трети. През 2017 г. съветът ще заседава на всеки три месеца.

За първи път в Националния съвет по закрила на детето присъства и представител на Съвета на децата в лицето на председателя си – Йоана Захариева. „Детското участие е един от приоритетите на ДАЗД. Гласът на децата не само е важен и трябва да бъде чут, но те трябва да участват в процеса по взимане на решения, касаещи децата”, увери Офелия Кънева.

Георги Богданов, който е изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, пък разясни, че Мрежата има три предложения. Две от тях са свързани със системата за закрила на детето и за работата върху професионализма на отделите за закрила на детето, как ще се подобрява качеството на самата система.

Според Богданов трябва да има цялостна система във всяка институция, която работи с деца, за да се ограничи насилието над деца от персонал. „Трябва да знаем ясно как персонала в тези институции се набира и какви обучения преминава или трябва да премина, за да няма насилие. От друга страна да е ясно какво се случва с човека, който е упражнил насилие на дете – дали остава на работа или трябва да бъде изведен от системата, за да няма достъп до други деца”, подчерта още Георги Богданов.