Програмата щяла да струва 300-400 млн. лв. на бюджета, но решавала проблемите с липсата на работници и демографската криза.

100 хиляди българи от Молдова, Украйна и Западните покрайнини да се заселят в запустелите села у нас, за да се преодолее недостигът на работна ръка.

Това предвижда планът за връщането на нашенците, който в петък бе представен от президента на КНСБ Пламен Димитров на работодателите и правителството по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, пише “24 часа”.

Идеята е държавата да купи на ниски цени запустели къщи и да им направи лек ремонт. Те трябва да имат и собствен двор, като така завърналите се българи ще могат да развият и малко стопанство.

Къщите обаче трябва да са разположени в населени места, които отстоят на не повече от 50 км до голям град. Така бизнесът ще може да ги превози до работното им място. Транспорт до работа за живеещите на такова разстояние се предвижда и в момента по финансираните от Агенцията по заетостта програми за борба с безработицата.

Жилищата ще се предоставят за конкретен период от време, в който сънародникът ни да работи в страната, и след това ще му бъде дарено.

Така, от една страна, ще се преодолее недостигът на работна ръка, а от друга, ще се помогне и на борбата с демографската криза. В момента на пазара на труда са нужни около 150 хил. души, като до пет години вече ще трябват половин милион души, показват сметките на бизнеса. Обезлюдените села или такива с едноцифрен брой жители у нас пък са над 570, показват данни на Националния статистически институт към края на 2016 г.

27 хил. българи пък са напуснали селата и са се преместили в големите градове само през миналата година.

Най-много те са в Габровска и Великотърновка област.

Преди българите от историческите диаспори като в Украйна, Молдова или Западните покрайнини да изберат да се завърнат у нас, те ще трябва да имат осигурено работно място, възможност за придобиване на българско гражданство, перспективи и програми за обучение на децата им в български средни и висши училища, предвижда синдикалният план.

“Тази програма ще бъде подкрепена от държавата, но реализирана основно от бизнеса и местните власти, които имат пряк интерес да бъдат населени техните региони”, обясниха експерти.

Първата задача по осъществяването на плана е за работодателските организации.

Бизнесът ще трябва да направи собствено проучване за нуждите от работна ръка по места. Това проучване ще се нанесе върху специална карта, която трябва да показва дългосрочните нужди от работна ръка. Така ще се знае, че фирмите във Видин имат нужда от 100 заварчици, докато в Бургас трябват 300 камериерки, дадоха пример експерти пред репортер на “24 часа”.

Общините също ще имат доста работа за реализирането на плана за завръщане на българите от Украйна, Молдова и Западните покрайнини. Местните власти ще имат шест месеца, за да направят пазарен анализ и да опишат наличните свободни жилища, които се намират на тяхна територия.

Кметовете са натоварени и да направят оценка колко ще струват къщите и свободните терени на тяхната територия, които да бъдат включени в плана. Те ще трябва да дадат и препоръка как държавата да закупи изоставените имоти.

Различни асоциации на наши изселници в тези държави пък ще правят подбор и ще промотират програмата, така че да се привлекат повече хора.

В петък президентът на КНСБ обясни, че планът може да върне поне 50 хил. българи през следващите 5 години. Той пресметна, че това ще струва между 300 и 400 млн. лв. на държавата.

Васил Велев: Трябват ни половин милион работници

В близките 5 години на индустрията ще ѝ трябват половин милион работници и специалисти. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Той смята, че за 10 г. БВП може да се удвои, тъй като България в момента е на 12-о място в ЕС по ръст за полугодието. Спирачката е липсата на работници и специалисти. Техният недостиг води вече и до отлив на инвестиции.

Велев дава пример с Монтана, където до 3 години 50% от работниците в машиностроенето ще достигнат пенсионна възраст. И това не е изолирано явление. Гръбнакът на икономиката са хората от 50 г. и нагоре.

Същото е и с учителите, лекарите. Няма бранш, който да се похвали с комфорт от наличие на квалифицирани хора, смята той.

Фирмите, които произвеждат части за автомобилостроенето, казвали, че биха могли да поемат 45 000 души, а IT секторът - 20 000. И това са браншове, които дават висока добавена стойност, казва Велев.

През тази година са внесени 2 пъти повече работници, отколкото през миналата - 8000 души. Но това са предимно сезонни работници по морето.

Работодателите подкрепят програмата за трайно заселване на етнически българи от Украйна и Молдова в България, но настояват за действия, а не тя да остане в сферата на идеите.

Бизнесът държи и на реформите в администрацията, при които може да се освободи работна ръка.

Първата програма е “Република на младостта” на Тодор Живков

Първата програма за изкуствено привличане на заселници, за да съживят изостанали региони на страната, е от 1982 г., когато на власт е Тодор Живков. Нарича се “Република на младостта” и е насочена към съживяване на Странджа и Сакар с привличането на комсомолци, които да се заселят там.

Правителството отпуска по 2500 лв. на човек, който реши да се премести в района, или по 5000 лв. на семейство, като единственото ограничение е да живеят и работят в региона поне 10 години. Като идеята е била в района да бъдат привлечени поне 4000 млади заселници. Допълнително се облагородяват почти всички населени места, създават се нови заводи, дори в с. Граматиково и Ахтопол са разкрити поделения на института по роботика на БАН.

Първоначално програмата има огромен успех, като само в Малко Търново населението от 7159 души за няколко години стига 8723. Програмата обаче създава и напрежение сред кореняците, за които привилегии няма. И финално регионът продължава да се обезлюдява.

Опит за приемане на програма за привличане на българи от чужбина имаше и при правителството на Иван Костов, но дори не стигна до реализация.