Явор Дачков​: Когато САЩ воюват това се нарича военна операция. Когато воюва Русия е война

Военните операции на САЩ са с кодови имена, като при холивудските филми: "Пустинна буря" (Персийският залив 1990-1991 г.), "Съюзна сила", известна и като "Благородна наковалня" (Сърбия 1999 г.), "Шок и ужас" (Ирак 2003 г.), "Зората на Одисеи" (Либия 2011 г.) и т.н. Много са.

САЩ винаги провеждат много военни операции в името на демокрацията, докато Русия води една-единствена война срещу цивилизацията, пише Явор Дачков​ в свой коментар, публикуван в ГЛАСОВЕ. 

Военните операции на САЩ се отразяват в медиите по модела, създаден от CNN от Персийския залив: от чернобял монитор на американски изтребител се вижда безформена земя някъде долу, по която са набелязани цели с бели бели маркери на екрана. В рамките на 30 секунди телевизионно време целите избухват (без звук, разбира се) и се виждат кълбета дим, като в остаряла електронна игра. Няма кръв, няма жертви, нито разрушения. Няма репортажи за преживяванията на семействата на загиналите иракчани, сирийци, либийци, сърби и т.н. Военните операции на САЩ са абстракция, която щади либералното сърце и не го натоварва с излишни подробности, като например с репортажи за унищожението на няколко фамилии, които са се събрали на сватба някъде на Изток и са били избити от американски дрон.

Войната на Русия се отразява само чрез ежедневни и дълги репортажи за бежанци и техните лични (безспорно огромни) трагедии, които показват самото лице на войната. Такива репортажи за личните трагедии на хората на Донбас, причинени от украинската армия през последните осем години обаче не се показват, за да се открои с нищо непридизвиканата агресия на Русия днес. От време на време се пускат и новини за обстрелвани болници, за да се подчертае садизма на руската душа. Не се казва, че това всъщност вече не са болници, а бази на украински формирования като "Азов", чиито бойци носят отличителни нацистки знаци върху униформите си (според официални снимки, публикувани от ББС, ООН и редица световни медии и организации).

Разбира се, публиката не се пита как по време на война се правят качествени и с добър фокус снимки на композиция с бременна жена (красива като в холивудски филм), която бойци пренасят на носилка през бойното поле на фона на разрушена сграда и която точно в момента на снимката е погледнала към обектива.

Образите на войната, която някой иска да гледаме по телевизията, се запечатват всеки миг и създават трайни и дълбоки убеждения за нея. Тези образи са непосредствени, мощни и не подлежат на критична съпротива у мнозинството от зрителите. Те не могат да се разколебаят с изброяване на фактология, с припомняне на причините, довели до коментираните събития, нито с аргументи, нито с разобличаване на фалшификациите и т.н.

Емоцията, създадена от силата на екрана, която всъщност формира убеждението на даден човек за войната, не може да бъде разбита с хладно или страстно изреждане на факти и атака към разума. Такава е човешката природа и лукавството на Врага (по К.С. Луис) почти винаги атакува първо чувствата. От друга страна, истината може да се види само през сърцето, което отваря всички други сетива за нея, а фактите, които са пред очите ни, но остават забулени за ума, изведнъж се разкриват в цялата им сила и острота, сякаш ги откриваме за първи път. Това е сложен и винаги личен път. Ето защо споровете, ожесточението и замерването с обиди и гняв по повод на тази поредна трагедия, която се разиграва до нас, са напълно безсмислени и само подхранват военните операции на поднебесните духове на злобата, които водят война за душата на човека, откакто се е появил на този свят.

Автор: Явор Дачков