Предложението да бъдат изпратено до министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните

Строгата и статична природозащита не винаги се отразява благоприятно върху състоянието на един животински вид, нужно е и управление на вида – това бе водеща нишка в редица изказвания по време на кръглата маса за конфликта човек-мечка, която се проведе в Дома на ловеца и риболовеца в София по инициатива на НЛРС-СЛРБ, съобщават от Съюза на ловците и риболовците в България.

В събитието на тема „Каква е истината за състоянието на кафявата мечка (Ursus arctos L.) в България. Тенденции, проблеми и възможни решения”,се включиха представители на МЗХ, ИАГ, БАН, ЛТУ, държавните горски предприятия, ловни и горски стопанства, природните паркове, общини, множество неправителствени организации, ловни дружини и сдружения.

„Кафявата мечка е вид, който винаги е присъствал в нашата природа и трябва да направим така, че популацията да бъде управлявана устойчиво” – с тези думи председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев откри срещата. Мирослав Калугеров, директор на дирекция НСЗП към МОСВ също поздрави участниците в кръглата маса и призова: „Нашата мисия е да опазим този емблематичен за България вид. По една или друга причина конфликтът човек-мечка се задълбочава. Има План за действие за вида, който е приет наскоро, трябва да обединим усилия и да започнем да изпълняваме мерките, които произтичат от него. За съжаление финансово осигуряване на този план е лимитирано. Затова призовавам всеки от нас, който е в съответното ведомство или неправителствена организация, да положи максимални усилия, за да съумеем да реализираме плана. Много важна е и ролята на местните общности, които търпят щети и са съществената част от конфликта човек-мечка”.

За точни и ясно насочени действия за ограничаване на конфликта човек-мечка говори и изпълнителният директор на ИАГ инж. Стоян Тошев. Според него такива форуми са изключително навременни, за да могат заинтересованите страни да намерят решение на проблема.

Известният учен проф. Никола Спасов – бивш директор на Националния природонаучен музей, анализира данните за числеността на вида от 30-те години на миналия век до днес. Те показват, че най-голяма е популацията през 80-те и 90-те години, когато мечката все още е ловен обект.

Тогава не само видът е с най-висока численост, но и бракониерството е на най-ниски нива.

В някои планински райони се създава негативно отношение на населението към кафявата мечка, предупреди инж. Добромир Нейков от ДЛС „Русалка“ – гр. Априлци. Той даде пример със своя регион, където мечките често навлизат в урбанизирани територии, включително край детски градини, детски площадки и др. Наблюдаваме висока плътност на популацията и последващо саморазселване в нетипичини райони в равнината, констатира ловният специалист. Резултатът от това е, че много хора в планинските райони живеят в страх, унищожава се поминъкът им и нараства рискът от саморазправа и незаконни действия. Необходим е обективен механизъм за регулиране на запаса, категоричен бе и д-р Райчо Гънчев, известен специалист по кафявата мечка. От сегашното положение най-доволни и печеливши са бракониерите, бе подчертано на няколко пъти по време на форума.

След оживена дискусия, участниците в кръглата маса се обединиха около няколко основни акцента.

Необходимо е бързо да се сформира Национална комисия за кафявата мечка, каквато всъщност е предвидена в Плана за действие на вида. Така експертите, които ще бъдат включени в него, ще подобрят взаимодействието между държавните институции и различните заинтересовани страни при управлението на вида.

Нужно е също така да се извърши актуализация на модела за мониторинг на мечката, тъй като данните за популацията не са достатъчни, а наличните често са противоречиви. За да се отговори на въпроса колко мечки има в България е нужно и генетично изследване на популацията. И ако се намерят държавни средства за лабораторните изследвания, то ловците и горските служители биха могли да се отзоват и съберат нужните проби.

В решаването на конфликта човек-мечка ключово е и доверието на местните общности.

Председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Василев се ангажира тези предложения да бъдат изпратени чрез нарочно писмо до министрите на околната среда и водите и земеделието и храните.